Читать «Вариация на тема еднорог» онлайн - страница 7

— Да.

— чудесно.

Еднорогът се надигна и тропна по пода. Около тъмните му очертания заиграха светлини… Те рязко проблеснаха и се разпръснаха във всички посоки като тих взрив. Последва вълна от тъмнина.

Треперещ Мартин се озова до стената. Когато свали ръка от очите си, видя че е сам заедно с шахматните коне, офицерите, царете, цариците, крепостите им и целите войнства на двата царя.

Тръгна си.

След три дена Мартин се върна с камионетка, натоварена с генератор, дървен материал, стъкла за прозорци, инструменти, боя, почистващи препарати, восък. Почисти с прахосмукачка и избърса праха. Свали прогнилата дървения. Постави стъкла на прозорците. Излъска до блясък стария месинг. Намаза и полира всички плоскости. Натърка пода с восък и го излъска. Запуши дупките и изми чашите. Извози всичкия боклук.

Отне му почти цяла седмица, за да превърне това древно място от порутен яхър в прилично заведение. След което отпътува с камиона, върна наетото оборудване и си купи билет за Северозападните територии.

Обширната влажна гора бе едно от любимите му места за разходки и размисъл. Сега търсеше пълна промяна на обстановката, поглед на страничен наблюдател. Не че следващият му ход не беше очевиден, дори тривиален. Но нещо го глождеше…

Знаеше, че не е само играта. Ако не я беше започнал, можеше да се откъсне от всичко, да броди сънен в сенките, да диша чист въздух.

Мартин спря да отпочине, подпирайки гръб на изскочилите корени на огромно дърво. Извади от раницата си малък шах и го постави на един камък, който придърпа. Валеше ситен, подобен на мъгла дъжд, но дървото го заслоняваше, поне засега. Той възстанови дебюта до атаката на Тлингел с коня на Q3. Най-простото нещо бе да вземе коня с офицера. Но не посегна да го направи.

Загледа се известно време в дъската, усети, че клепачите му натежават, затвори очи и задряма. За не повече от няколко минути. После изобщо не можа да си спомни, че е спал.

Нещо го събуди. Не разбра какво. Премигна няколко пъти и отново затвори очи. След което ги отвори много бързо.

Както беше навел глава, погледът му се закова в чифт огромни и космати боси крака — най огромните крака, който бе съзерцавал някога. Стояха неподвижни пред него, насочени леко вдясно.

Бавно, много бавно, вдигна очи. Не много нависоко, както се оказа. Съществото беше само около метър и четиридесет високо. То гледаше по-скоро към шахматната дъска, отколкото към него и той използва възможността да го огледа.

Нямаше дрехи, но беше много космато, с тъмнокафява кожа, очевидно от мъжки пол, нискочело с дълбоки очни кухини, съответстващи на окосмяването, с широки рамене, ръце с пет пръста и палец отделен от станалите четири.

То се обърна рязко и го поздрави , разкривайки множество блестящи зъби.

— Бялата пешка взема другата пешка — каза с мек носов глас.

— Хайде бе, — каза Мартин — Офицерът взема коня.

— Искаш ли да ми дадеш черните и да го изиграем по този начин? Ще те разбия.

Мартин пак хвърли един поглед към краката му.

— …Или ако искаш ми дай белите и вземи тази пешка. Пак ще те разбия.