Читать «Вариация на тема еднорог» онлайн - страница 10

— Сега съм в пълна кондиция. Гледай!

Еднорогът избледня, очертанията му се размиха, изсветля, отново избледня и изчезна подобно образ след като затвориш очи.

Мартин отиде до барплота и си наля нова халба. Срамота да прахосва останалото. На сутринта щеше да му се иска еднорогът да е тук. Или поне рогът му.

В гората цареше сивкав ден. Мартин подпря чадъра над скалата, върху която беше разположил шахматната дъска. Върху плата падаха с отегчителен монотонен звук капки от листата. Фигурите бяха подредени в позицията, след като Тлингел изигра пешка на Q3.

Мартин се чудеше дали Гренд е запомнил че има среща, дали е пресметнал правилно дните…

— Здрасти, — дочу носовия глас, някъде отзад и вляво от себе си.

Обърна се и видя как Гренд заобикаля дървото, стъпвайки по масивните корени с масивните си нозе.

— Не си забравил — каза Гренд — Много хубаво! Вярвам, че също така не си забравил и бирата?

— Домъкнах цяла раница. Можем направо да си отворим бар.

— Какво е бар?

— Това е място, където хората ходят да пият — на сухо, за да не ги вали дъжд — малко е мрачно, но има атмосфера — сядат на високи столове пред барплот или сядат пред малки масички — и си говорят — понякога има музика — и пият.

— Това всичкото ли ще го направим тук?

— Не, само тъмнината и пиенето. Освен, ако не броиш дъжда за музика. Образно казано.

— Звучи като доста приятно място.

— Да. Ако подържиш този чадър над дъската, ще се опитам да пресъздам възможно най-доброто подобие.

— Добре. Ей, ама това изглежда като вариант на партията от миналия път.

— Тя е. чудех се какво щеше да стане, ако бях играл по този, а не по другия начин.

— Хмм, чакай да помисля…

Мартин извади от раницата си четири шестици бира и отвори първата.

— Заповядай.

— Благодаря.

Гренд взе бирата, приседна и подаде чадъра на Мартин.

— Пак ли съм с белите?

— Да.

— Пешка на шест пред царя.

— Сериозно?

— Да, бе.

— Тогава най-умното, за което се сещам, е да взема пешката ти с тази пешка.

— Може. Аз пък ще перна коня ти с моя.

— Тогава ще го изтегля на К2.

— … А аз ще отида с моя на В3. Може ли още една бира?

След час и петнадесет минути Мартин се предаде. Дъждът беше спрял и той беше свил чадъра.

— Още една партия? — попита Гренд.

— Да.

Следобедът се изтърколи. Напрежението липсваше. Тази партия беше само за развлечение. Мартин изпробва безумни комбинации, предвиждайки с огромна яснота няколко хода напред, както в онзи ден …

— Реми — обяви доста по-късно Гренд — Тази партия беше страхотна. Доста си се усъвършенствал.

— По-скоро се освободих от напрежението. Искаш ли още една?

— Може. След малко. Разкажи ми повече за баровете.

Разказа му. И накрая попита:

— Как ти се отразява тази бира?

— Малко съм замаян. Но всичко е наред. Ще те бия и третата игра.

И го би.

— Не играеш зле за човек, знаеш ли. Никак не е зле. Ще идваш ли пак другия месец?

— Да.

— Добре. Ще донесеш ли повече бира?

— Ще нося, докато имам пари.

— О. Тогава вземи насам малко гипс. Ще ти направя няколко страхотни отпечатъци от крака и ще можеш да ги показваш. Разбрах, че вървят доста добре.

— Няма да забравя.