Читать «Вариация на тема еднорог» онлайн - страница 6

— Възможно е. Какво струва за теб още една игра?

Тлингел издаде подигравателен звук.

— Нека отгатна: Сега ще ми кажеш, че ако ме победиш искаш да ти обещая, да не упражнявам волята си дори над най-слабата свръзка в съществованието на човечеството и да не го съсипвам.

— Естествено.

— А какво печеля аз?

— Удоволствието от играта. Нали това искаш?

— Условията изглеждат леко неравностойни.

— Не и ако така или иначе ще спечелиш. Продължаваш да твърдиш, че ще спечелиш, нали?

— Добре. Нареди дъската.

— Първо искам да ти кажа още нещо за мен.

— Да?

— Не играя добре под напрежение, а тази игра ще бъде страхотно важна за мен. Ти също искаш да играя възможно най-добре, нали?

— Да, но се боя, че не бих могъл да настроя реакциите ти спрямо играта.

— Струва ми се, че бих могъл и сам, ако разполагам с повече време между двата хода, отколкото се полага обикновено.

— Съгласен съм.

— Имам предвид наистина много време.

— Какво точно имаш предвид?

— Ще ми трябва време да изчистя мозъка си, да се отпусна и да обмисля позициите все едно са обикновени проблеми…

— Искаш да си отиваш оттук между два хода ли?

— Да.

— Добре. За колко време?

— Не знам. Няколко седмици.

— Нека да е месец. Съветвай се с вашите експерти, пусни ходовете и на компютрите ви. Може да се получи малко по-интересна игра.

— честно казано, нямах това предвид.

— Значи се опитваш да спечелиш време.

— Не отричам. Но от друга страна, то ми е необходимо.

— В такъв случай, ето и моите условия. Бих желал това място да се почисти и да се пооправи, да живне малко. Пълна бъркотия е. Искам също така да ми се сервира бира.

— Окей, ще се погрижа.

— Тогава съм съгласен. Да видим кой ще е с белите.

Мартин разбърка под масата бяла и черна пешка в двете си ръце. Вдигна стиснати шепи и ги протегна към Тлингел. Той се наведе и чукна с копито по масата. Върхът на черния рог докосна лявата ръка на Мартин.

— Добре, това подхожда на гладката ми и бляскава козина. — обяви еднорогът.

Мартин се усмихна и нареди белите пред себе си, а черните пред своя противник. Веднага щом приключи, придвижи пешката си на К4.

Деликатното абаносово копито на Тлингел постави пешката пред черния цар на К4.

— Да разбирам ли, че сега ще ти трябва един месец, за да обмислиш следващия си ход?

Мартин не отговори и премести коня си на КВ3. Тлингел бързо отговори с кон на QВ3.

Мартин отпи глътка бира и премести офицера си на N5. Еднорогът премести другия кон на В3. Мартин извърши незабавна рокада и Тлингел взе пешката му с коня си.

— Мисля, че ще се справим — внезапно изрече Мартин — ако просто ни оставите на мира. Учим се и от грешките си. В течение на времето.

— Митичните същества не съществуват във времето така, както си го представяте вие. Вашият свят е особен случай.

— Не ви ли се случва да правите грешки?

— Дори да ни се случи, те са своего рода поетични.

Мартин изръмжа и премести пешка на Q4. Тлингел веднага контрира с кон на Q3.

— Трябва да спра. — изправи се Мартин. — Вбесявам се и това влошава играта ми.

— Значи тръгваш?

— Да.

Той отиде и взе раницата си.

Ще се видим тук след един месец, нали?