Читать «Вариация на тема еднорог» онлайн - страница 5

След известно време видя, че няма да успее и се предаде.

Еднорогът го погледна и се усмихна.

— Наистина не играеш лошо — за човек.

— И по-добре съм играл.

— Не е позор да загубиш от мен, смъртно същество. Даже измежду митичните същества няма много, които могат да удовлетворят един еднорог с играта си.

— Радвам се, че не си се отегчил напълно. — каза Мартин — А сега ще ми кажеш ли какво говореше за унищожението на моя вид?

— А, онова ли? В утринната страна, където живеят тези като мен, аз усетих като нежен полъх в ноздрите си възможността вие да отмрете, възможност обещаваща да разчисти пътя за нас…

— И как ще стане това?

Тлингел се отърси и рогът му изписа нещо във въздуха.

— Наистина не знам. Предчувствията рядко биват специални. Всъщност, точно това дойдох да открия. Вече трябваше да съм го направил, но ти ме разсея с бира и хубава игра.

— Възможно ли е да грешиш?

— Съмнявам се. Това е другата причина, поради която съм тук.

— Моля те, обясни.

— Има ли още бира?

— Две, ако не се лъжа.

— Ако, обичаш.

Мартин стана и ги донесе.

— По дяволите. На тази й се откачи ухото. — каза.

— Сложи я на масата и я дръж здраво.

— Добре.

Рогът на Тлингел се наведе бързо и промуши кутията.

— … — За всичко става — отбеляза Тлингел, издърпвайки го.

— Другата причина, поради която си тук … — напомни Мартин

— Тя е, че аз просто съм специален. Умея да върша неща, които останалите не могат.

— Какви по-точно?

— Мога да откривам слабите места и да влияя на събитията така, че да ги използвам, … ускорявам нещата. Превръщам възможността във вероятност, и тогава…

— Ти ли ще ни унищожиш? Лично?

— Това надали е правилният поглед върху нещата. По-скоро е като игра на шах. Използваш еднакво слабостите на противника и собствените си сили. Ако основите не бяха вече положени от вас, аз бих бил безсилен. Мога да влияя само на това, което съществува.

— И какво ще стане? Трета Световна Война? Екологично бедствие? Мутирала болест?

— Все още не знам, и ми се ще да не ме питаш с такъв тон. Повтарям ти, че в момента само наблюдавам. Аз съм само един агент…

— Не ми звучи много достоверно.

Тлингел замълча. Мартин заприбира шаха.

— Няма ли да играем още веднъж?

— Да забавлявам този, който ще ме унищожи? Не благодаря.

— Защо го възприемаш по такъв начин…

— Между другото, това са последните бири.

— О. — Тлингел загледа с копнеж изчезващите фигурки и отбеляза — Бих могъл да изиграя още една игра без освежаващи напитки …

— Не, благодаря.

— ядосан си.

— Ти нямаше ли да си в обратната ситуация?

— Антропоморфицираш.

— Е, и?

— Предполагам, че щях да съм ядосан.

— Би могъл да ни дадеш малко време — поне да ни оставиш да правим собствени грешки.

— Е, вие вече почти сте ги направили. Всички тези видове, чиито приемници са от моя народ.

Мартин почервеня.

— Окей. Едно на нула за теб. Но не е задължително да ми харесва.

— Ти си добър играч. Знам …

— Тлингел, ако бях в най-добрата си форма, мисля, че щях да те бия.

Еднорогът изпусна тънки струи дим от ноздрите си.

— Не си чак толкова добър. — каза Тлингел.

— Откъде знаеш?

— Долавям ли предложение?