Читать «Вариация на тема еднорог» онлайн - страница 13

— Хм.

Гренд премести топа си на R3.

По-късно, когато дъждът тихо се изля над главите им и Гренд го победи отново, Мартин осъзна, че отдълго време цари тишина.

Той хвърли един поглед на грифона.

Рел беше заспал на един крак, сгушил глава под крилото си и притиснат до дънера.

— Казах ти, че няма да ни пречи кой знае колко. — отбеляза Гренд.

След още две игри бирата беше свършила, сенките се удължаваха, а Рел похъркваше.

— Другия месец ще се видим ли?

— Да.

— Донесе ли гипс?

— Донесох.

— Давай, тогава. Знам едно хубаво място далеч оттук. Не ни се ще хората да се завират точно из тези храсталаци. Хайде да идем да ти изкараме малко пари.

— Да купи бира? — надникна изпод крилото си Рел.

— Другия месец. — отговори му Гренд.

— Да ви повозя?

— Не съм убеден, че ще можеш да отнесеш и двама ни — каза Гренд — а и не съм сигурен, че ми се иска точно сега, дори и да можеше.

— Чао, тогава — гракна Рел, подскочи и литна блъскайки се в клоните и стъблата на дърветата, след което изчезна, преодолявайки най-накрая препятствията по пътя си.

— Той е стабилно момче. — каза Гренд — Вижда всичко и помни всичко. Знае какво става навсякъде — в гората, в небето — даже и във водата. Освен това е и много щедър, когато въобще притежава нещо.

— Хм. — отбеляза Мартин.

— Дай да правим отпечатъци. — каза Гренд.

— Пешка на N6? Сигурен ли си? — попита Тлингел — Добре. Пешката пред топа ще събори тази пешка.

Мартин премести офицера на Q5 и Тлингел присви очи.

— Ако не друго, това поне е интересна игра. — забеляза еднорогът — Пешката взема коня.

Мартин придвижи топа.

— Шах.

— Да, шах. Следващият ми ход ще бъдат три халби бира. Бързичко ми донеси първата.

Мартин се замисли, докато гледаше как Тлингел пие и умува. Стана му почти съвестно, че атакува с такава мощ като снежния човек зад гърба си. Вече беше убеден, че еднорогът ще загуби. Беше падал от Гренд във всеки един вариант на тази партия, играейки с черните. Тлингел беше много добър, но снежният човек бе магьосник, който не се занимаваше почти с нищо друго, освен с умствен шахмат. Не беше честно. Но не ставаше въпрос за лична чест, продължаваше да се самоубеждава. Играеше, за да защити вида си от една свръхестествена сила, на която не струваше нищо да предизвика Трета Световна Война чрез тайна манипулация на разума или магическо индуциране на компютърен срив. Не смееше да му даде почивка.

— Халба номер две, моля.

Донесе му. Изучаваше го, докато той изучаваше дъската. Беше красив, осъзна го за пръв път. Беше най-красивото живо същество, което някога бе виждал. Сега, след като напрежението се беше почти стопило, можеше да му се възхити без да бъде заслепяван от страха, сковаващ разума му при предишните срещи. Щом толкова се налагаше някой да наследи човешката раса, ами, сещаше се и за по-лоши възможности…

— Номер три.

— Идва.

Тлингел я пресуши и премести цар на В1.

Мартин се наведе бързо и бутна топа си на R3.

Тлингел вдигна поглед и се втренчи в Мартин.

— Не е зле.

На Мартин изпита желание да потъне в земята. Бе потресен от благородството на съществото. Толкова му се искаше да играе и да победи еднорога сам, честно. Не по този начин.