Читать «Вариация на тема еднорог» онлайн - страница 12

Мартин се втренчи. Какво правеше той? Дотук всичко беше добре, но… Той се заслуша отново във вятъра и се замисли за риска, който поемаше.

— Дотук, момчета — изрече, облягайки се на стола си. — Продължението следващия месец.

Тлингел въздъхна.

— Не си отивай. Донеси ми още една бира. Нека ти разкажа за странстванията ми из твоя свят през изминалия месец.

— Търсиш слабите места?

— Пълни сте с такива. Как издържате?

— По-трудно е да се подсилят, отколкото си мислиш. Някакви съвети?

— Дай бирата.

Разговаряха, докато небето избледня на изток, а Мартин се улови, че се опитва да си води тайни записки. Респектът му към аналитичните способности на еднорога нарасна с приближаването на вечерта.

Когато най-накрая се надигнаха, Тлингел залитна.

— Добре ли си?

— Забравих противоотровата, това е. Секунда. След това ще избледнея.

— Чакай!

— Какво?

— Дай малко и на мен.

— О. Хващай рога, тогава.

Главата на Тлингел се наклони и Мартин улови върха на рога между пръстите си. През него тутакси премина топло, приятно усещане. Затвори очи, за да му се наслади. Главата му се проясни. Усилващата се болка, измъчваща предната част на синусите му, се изпари. Умората напусна мускулите му. Той отвори очи.

— Благодаря…

Тлингел беше изчезнал. Мартин държеше само въздух.

— …ти.

— Рел е мой приятел — заяви Гренд — Той е грифон.

— Забелязах.

Мартин кимна на клюнестото златокрило същество.

— Радвам се да се запознаем, Рел.

— Също — изкряка пискливо отсрещният — Носиш ли бирата?

— Защо… ъъ…да.

— Разказвах му що е бира. — обясни полуизвинително Гренд, — Може да пие от моята. Няма да кибичи и нищо такова.

— Разбира се. Няма проблем. Всеки твой приятел…

— Бирата! — изкряска Рел. — Барове!

— Не е много умен — прошепна Гренд — Но става за компания. Ще ти бъда признателен, ако не го възприемаш на сериозно.

Мартин отвори първата шестица и подаде по една бира на грифона и на снежния човек. Рел веднага проби кутията с клюн, изпи я шумно, оригна се и посочи с нокът.

— Бира! — крякна — Още бира!

Мартин му подаде друга.

— я, ти си още на онази първата игра, така ли? — забеляза Гренд, изучавайки дъската. — А това вече наистина е интересна позиция.

Гренд отпи и продължи да изучава дъската.

— Хубаво, че не вали. — отбеляза Мартин.

— О, ще завали. Само почакай.

— Още бира! — кресна Рел.

Мартин му подаде без изобщо да го погледне.

— Ще сложа моята пешка на N6. — каза Гренд

— Шегуваш се.

— Никак. След това ще вземеш тази пешка с пешката пред офицера ти. Нали?

— Да…

Мартин посегна и направи казаното.

— Окей. Сега просто ще отскоча с коня до Q5.

Мартин го взе с пешката.

Гренд премести топа си на К1.

— Шах. — обяви.

— Да. Точно това е начинът. — установи Мартин.

Гренд се засмя.

— Ще спечеля тази партия за пореден път.

— Не се и съмнявам.

— Още бира? — попита кротко Рел.

— Разбира се.

Докато му подаваше следващата, Мартин забеляза, че грифонът се е облегнал на дънера на дървото.

След няколко минути Мартин побутна царя си на В1.

— Даа, точно това си помислих, че ще направиш — каза Гренд — Искаш ли да ти кажа нещо?

— Какво?

— Играеш почти като еднорог.