Читать «Вариация на тема еднорог» онлайн - страница 15

— Сещам се. — отвърна еднорогът.

— Подхвърлих някои от идеите ти на един приятел от Вашингтон. Беше навремето член на стария ми шахматен клуб. Споменах му, че разработките не са изцяло мои.

— Надявам се да е така.

— Той ми предложи да поканя въпросните източници на идеи в мозъчен тръст за разрешаване на проблемите. Ще се погрижи и да плати за усилията.

— Не съм дошъл тук, за да спасявам света. — отвърна Тлингел.

— Не си, но оказа значителна помощ. А Гренд ми каза, че грифоните, въпреки леко ограничения си речник, знаят почти всичко възможно, относно екологията.

— Вероятно е истина.

— Доколкото те са наследили част от Земята, на тях също ще им бъде от полза да помогнат да я запазим. Вземайки предвид, че тук сме доста народ, бих могъл да си спестя пътуването и предлагам още сега да определим място за среща — да речем тук, веднъж месечно — и на тази среща да ми предоставяте уникалните си гледни точки. Никой в този бизнес не знае колкото вас как умират видовете.

— Разбира се. — каза Гренд, размахвайки чашата си. — Но ще трябва на всяка цена да се консултираме и с йети. Аз ще го свърша, ако нямате нищо против. Този шум от онази голяма музикална кутия ли идва?

— Да.

— Харесва ми. Ако се включим във въпросния мозъчен тръст ще можеш ли да поддържаш това място?

— Ще мога да купя целия град.

Гренд се обърна към грифоните с бързи гърлени фрази, а те му гракнаха нещо в отговор.

— Имаш мозъчен тръст — каза — и искат още бира.

Мартин се обърна към Тлингел.

— Ти си наблюдавал. Какво мислиш?

— Предполагам, че ще ми бъде забавно. да се отбивам от време на време. — каза еднорогът. И — Хайде стига със спасяването на света. Каза ли, че искаш да изиграем още една?

— Нямам какво да губя.

Гренд се зае с обслужването на бара, а Тлингел и Мартин се върнаха на масата.

Той победи еднорога в тридесет и един хода и докосна стърчащия рог.

Клавишите на пианото хлътваха и се издигаха. Из бара бръмчаха сфинксове и пиеха разлятата бира.

Относно самата игра. Окей. Халприн срещу Пилсбъри в Мюнхен, 1901 г. Пилсбъри е бил по-силният играч. Победил множество доста добри състезатели и му останало да се срещне само с Халприн, който бил сравнително слаб. Но други двама играчи, които следвали Пилсбъри отблизо в надпреварата за наградата, решили да му дадат урок. Вечерта преди мача отишли при Халприн и провели тренировка, научавайки го на всичко, което знаели за стила на игра на Пилсбъри. На следващия ден Пилсбъри се изправил лице в лице с един много по-добър и по-подготвен, отколкото се очаквало от досегашната му игра, Халприн. Осъзнал го, когато било почти безнадеждно късно. Останалите се смеели ехидно и самодоволствали. Но Пилсбъри ги изненадал. Дори заварен за момент със свален гард, той успял да се стегне. В крайна сметка бил много добър.

Тук ролята на Халприн е за Мартин, а Тлингел е Пилсбъри. Само че Мартин всъщност не е слаб. Просто първият път е бил нервен. А и кой ли не би бил?

Информация за текста

Roger Zelazny

Unicorn Variation, 1981

Публикация: ИК „Бард“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2258]