Читать «Вариация на тема еднорог» онлайн - страница 14

Тлингел погледна отново дъската и почти небрежно премести коня на К4.

— Давай. Или може би ще ти трябва още един месец?

Мартин изръмжа тихо, напредна с топа и взе коня.

— Разбира се.

Тлингел взе топа с пешката. Не този вариант бяха разигравали последния път с Гренд. Но все пак…

Премести топа си на КВ3. Докато го правеше вятърът издаде особено странен звук откъм порутените сгради.

— Шах — обяви.

По дяволите! — реши. — Достатъчно съм добър, зад си направя сам ендшпила. Дай да го изиграем.

Той почака доста време, гледайки и най-накрая видя Тлингел да мести царя на N1.

Мартин премести офицера на R6. Тлингел отвърна с царица на К2. Писъкът на вятъра се дочу отново, този път отблизо. Мартин взе пешката с офицера.

Еднорогът вдигна глава и като че ли се заслуша за момент. След това сведе поглед и взе офицера с царя.

Мартин премести топа си на KN3.

— Шах.

Тлингел върна царя на В1.

Мартин сложи топа на КВ3.

— Шах.

Тлингел бутна царя на N2.

Мартин придвижи топа обратно на KN3.

— Шах.

Тлингел върна царя на В1, вдигна глава и го загледа продължително, оголвайки зъби.

— Изглежда попаднахме във вечен шах — заяви еднорогът — Ще направим ли още една?

— Да, но не за съдбата на човечеството.

— Забрави. Отказах се от тази идея още преди доста време. Реших, че все пак не ми харесва да живея тук. Имам доста по-големи претенции.

— Освен ако не броим този бар. — Тлингел се обърна, защото следващият писък долетя точно иззад вратата, последван от странни звуци. — Какво става?

— Не знам — надигна се Мартин

Вратата се отвори и влезе златен грифон.

— Мартин, — кресна той — Бира! Бира!

— Ъ… Тлингел, това е Рел, а, а…

Последваха го още три грифона. Влезе и Гренд с още трима от неговия вид.

— …а този е Гренд — заекна Мартин — Другите не ги познавам.

Всички се спряха, забелязвайки еднорога.

— Тлингел, — изрече един от снежните — мислех, че си още в утринната страна.

— Все още съм, така да се каже. Мартин, как така се познаваш с бившите ми сънародници?

— Ами… ъ… Гренд ми е треньор на шах.

— Аха! Започвам да разбирам.

— Не знам дали наистина разбираш. Разреши ми обаче първо да налея на всички по едно питие.

— Как намерихте това място? — попита Мартин Гренд, докато наливаше — И как се добрахте дотук?

— Ами… — Гренд имаше сконфузен вид — Рел те е проследил.

— Проследил е реактивен самолет?

— Грифоните летят със свръхестествена скорост.

— О.

— Както и да е, след това казал на роднините си и на някои мои приятели. Като разбрахме, че грифоните са твърдо решени да те посетят, решихме че ще е по добре да дойдем и ние, за да не се случват неприятности. Те ни докараха.

— Хм… да. Интересно…

— Не се изненадвам, че изигра като еднорог всички варианти на онази партия.

— Мм… да.

Мартин се обърна и отиде в края на бара.

— Добре дошли, всички вие — каза — Имам едно малко съобщение. Тлингел, преди известно време ти си направил известни наблюдения, относно възможните екологични и урбанистични бедствия и относно други не толкова мащабни опасности. Също така имаш разни идеи за предпазване от такива бедствия.