Читать «У дома чака палача» онлайн - страница 17
Роджър Зелазни
— Значи според вас, ако Палача съществува като мислеща личност днес, това е единственото възможно отношение към неговите бивши оператори — и той няма да желае нищо повече от тях?
— Съвършено правилно. Съжалявам за краха на „Хермарциевия комплекс“. Но в този случай трябва да се вглеждаме в разума, а не в психиката. И там виждаме две неща: шизофренията би го унищожила, успешното решаване на проблемите прави невъзможно отмъщението. И в двата случая няма за какво да се безпокоим.
Как да поставя по-деликатно въпроса? Реших, че няма начин.
— Всичко това е чудесно — подех аз, — поне досега. Но ако се отърсим за миг от чисто физиологичната и чисто физическата компоненти, възможно ли е да съществува конкретна причина, която да подтиква Палача към желанието да ви унищожи — с други думи, говорим за добрия стар мотив за убийство, основаващ се по-скоро на случки и инциденти, отколкото на някакви нематериални мисловни конфронтации?
Лицето й изглеждаше непроницаемо, но и не очаквах да е другояче, имайки пред вид професионалната й заангажираност.
— Какви инциденти? — попита тя.
— Представа нямам. Затова и попитах.
Тя поклати глава.
— Боя се, че не ви разбирам.
— Е, тогава, време е да приключваме — въздъхнах аз. — Нямам повече въпроси.
Тя кимна.
— Аз също нямам какво повече да ви кажа.
Допих кафето и оставих чашката в чинията.
— Благодаря ви — рекох, — за времето, което ми отделихте и за кафето. Бяхте много любезна.
Надигнах се. Тя направи същото.
— Сега какво ще правите? — попита ме.
— Още не съм решил. Щеше ми се да изпипам добре този доклад. Вие имате ли някакви предположения?
— Струва ми се, че ви запознах с единственото възможно и вярно тълкуване на фактите.
— Значи не мислите, че Дейвид Фентрис би могъл да гледа на нещата по друг начин?
Тя изсумтя, сетне въздъхна.
— Не. Не мисля, че от него ще чуете нещо полезно.
— Какво искате да кажете? По начина, по който се изразихте…
— Зная. Не това, което си помислихте. Някои хора намират утеха в религията. Други… Вие знаете. Други я преоткриват във втората половина от живота си и се нахвърлят върху нея със стръв. Те не я използват по начина, по който е прието. Допускат я до най-съкровените си местенца.
Тя вдигна глава и потърси реакция по лицето ми.
— Може и така да е — рекох. — И без това не бях напълно уверен, че трябва да се срещам с него. Вие обаче подпалихте любопитството ми. Как може религията да въздейства на инженерството?