Читать «У дома чака палача» онлайн - страница 16

— До тук всичко ми е ясно — рекох. — Ако съм ви разбрал правило, съществуват две възможни решения — или рано или късно ще бъде осъществена успешна интеграция на материала, заимстван от различните съзнания, или пациентът развива шизофрения. Какво ще е според вас поведението им при всеки един от тези два изхода?

— Щом настоявате, ще ви кажа. Аз мисля, че съществуват известни физически ограничения пред възможността многоличностната структура да се съхрани продължително време. Все пак, ако това стане, вероятно в края на краищата ще се появи една нова личност, която носи белезите на онези, които е наследила. Положението е съвсем различно от класическото раздвояване на личността при шизофрениците, където допълнителната личност, или личности, в никакъв случай не са отражения или копия на действително съществували хора, които притежават известна автономност. В случая споменатите копия биха могли да продължат своето развитие, да дегенерират и дори да влязат в неразрешим конфликт помежду си, който би довел до унищожаването на един или няколко от тях. С други думи, невъзможно е да се предскаже как точно биха се развили събитията.

— Ще позволите ли аз да опитам?

— Слушам ви.

— След първоначалния период на объркване Палача намира начин да поеме командуването над тях. Той побеждава четириглавия змей, който го яде отвътре, ала в хода на сражението натрупва непреодолима омраза към действителните личности, виновни за душевния му смут. За да се освободи напълно от призраците, решава да се завърне тук и да ги унищожи.

Тя се усмихна.

— Виждам, че се отказвате от идеята за „жизнеспособна шизофрения“ и с лекота се прехвърляте на предположението, че е извоювал пълна независимост. Само че това са две съвършено различни положения — независимо по какъв начин дърпате конците.

— Добре, приемам обвинението. Все пак, какво мислите за предположението ми?

— Вие твърдите, че ако Палача преодолее вътрешната си криза, той ще почувства омраза към нас. Струва ми се, че това е доста непристоен опит да се повика духа на покойния Зигмунд Фройд — Едип и Електра събрани в едно същество, кипящи от желание да изтребят родителите си — първопричинители на всички техни страхове, тревоги, недъзи — пламтели и в юношеската душа на Палача, още когато бил в съвсем беззащитна фаза на своето развитие. Дори Фройд тук би се затруднил да постави диагнозата. Как да го наречем?

— Защо не „Хермарциев комплекс“?

— „Хермарциев“?

— Обединих имената на Хермафродит и нимфата Салмация така, както те са обединили телата си. Подобно същество трябва да притежава четирима родители, срещу които да се бори.

— Хитро — засмя се тя. — Не зная каква друга полза има от свободните изкуства, освен да поднасят подобни метафори тогава, когато възникне нуждата от тях. Само че точно тази е прекалено антропоморфична. Но вие искахте да чуете мнението ми. Е, добре. Ако Палача наистина успее да преодолее споменатата душевна криза, това ще се дължи единствено и само на съществената разлика между невристорния и човешкия мозък. Опирайки се на професионалния си опит смея да заявя, че човекът не е в състояние да преодолее подобна криза без да пострада психически. Ако Палача наистина се е справил, това означава, че в края на краищата е разрешил всички противоречия и конфликти, задържайки или възвръщайки пълния си контрол върху ситуацията по такъв начин, че онова, което е се е получило накрая, най-малкото може да се определи като омраза. Страхът, несигурността и всички останали подобни емоционални състояния, които обичайно подхранват омразата, щяха да бъдат анализирани, смлени и превърнати в нещо далеч по-полезно. Можеше и да остане някакъв намек за неприязън, който да предизвика желанието за самодоказване и самоутвърждаване. Ето ви една възможна причина за връщането на кораба.