Читать «У дома чака палача» онлайн - страница 15

— Значи според вас не съществува никаква заплаха?

— Ни най-малка. Аз бях последният човек, който мониторираше Палача, преди да бъде преустановена връзката и зная точно какво се е случило. Първото, на което са го учили, е координация на възприятията и двигателната активност. За целта бяха прехвърляни готови поведенчески модели от умовете на неговите оператори, които в началото за него са били твърде сложни. Представете си някое дете, което е научило на изуст „Гетисбъргското обръщение“. То е там вътре, в главата му. Някой ден може дори да оцени значението му. Би могло дори да го вдъхнови за някакви изследвания. Но първо детето трябва да порасне. Представете си сега, че същото това дете притежава огромен брой противоречащи си мисловни модели — спомени, манталитет, пристрастия — които за момента могат да му се сторят най-много отегчителни. Добавете няколко години съзряване — без да забравяте, че всички тези модели произлизат от четири различни личности и всеки един от тях има далеч по-могъщо влияние от думите на която и да било реч и че са украсени със съответните емоционални тоналности. Опитайте се сега да си представите размера на окончателния конфликт, противоречието и объркването, произлизащо от опита да си едновременно четирима души…

— Защо не са помислили предварително за това?

— Ах! — въздъхна тя и се усмихна. — В началото никой не си е давал сметка за необятните възможности на невристорния мозък. Решили операторите да въвеждат информацията в линейна зависимост, което да продължава докато се достигне определена критична маса, кореспондираща с конструирането на модел или картина на света, която след това да послужи за отправна точка при оформянето на собствения ум на Палача. Вероятно по такъв начин е бил заченат разумът му.

Това, което в действителност се случи може да се нарече „феномен на отпечатването“. Върху основната матрица се бяха наслоили някои вторични характеристични черти на операторите, които често нямаха нищо общо с търсения резултат. Не го установили, защото в началото тези характеристики съществували в нефункционално състояние. Останали латентни до момента, когато умът се развил достатъчно, за да е в състояние да ги разбира. Тогава вече беше твърде късно. Изведнъж той се сдобил с четири различни личности и бил напълно неспособен да ги координира. Опитите да открие компромисно решение го довеждаха до шизоидни реакции, опитите да ги интегрира предизвикваха кататонни пристъпи. Палача започна да циркулира между тези две алтернативи без никакви видими признаци за прекъсване. А след това изпадна в мълчание. Почувствах, че пропада надолу в нещо като еквивалент на епилептичен припадък. Силното разрастване на възбудните огнища в магнитната база на мозъка му вероятно е довело до изтриване на огромни участъци със запаметена информация, което по аналогия при хората причинява смърт, или идиотия.