Читать «Пробуждането на Румоко» онлайн - страница 26
Роджър Зелазни
— Казах го в смисъл, че трябва да побързаме — поясних аз. — Не искам заради мотаенето ни всичко да се съсипе.
— Не се вълнувай напразно. В последно време аз се срещнах с няколко редки птици — да, аз решавам кръстословиците на „Ню Йорк Таймс“ — и ти си една от тях. Вършиш неочаквани постъпки, но знаеш какво правиш. Ние вече сме имали работа с хора, които превъзходно се ориентират в положението и в критични минути се включват в грата. Така ти смяташ, че скоро от борда на нашия кораб ще бъде хвърлена атомна бомба?
— Да.
— И че тя ще се взриви по-рано, чрез устройство, поставено от диверсанти?
— Точно така. — Погледнах часовника си — стрелката наближаваше седем. — Бас държа, остава по-малко от час.
— Зарядите ще бъдат пуснати след няколко минути.
— Какво смяташ да направиш?
Тя отиде до масичката и вдигна телефонната слушалка.
— Управлението ли е? — запита тя. — Прекратете броенето. Съединете ме с охраната. — Сержант — произнесе Керъл след малко, — Моля да арестувате двама души. — Погледна ме. — Номер на каютата?
— Четиридесет и шест.
— Четиридесет и шест — повтори тя в микрофона. — Да, двама. Благодаря предварително. — Сложи слушалката на мястото й. — Ще се погрежат за тях — обеща ми тя. — Ти каза, че зарядът може да се взриви преди срока?
— Точно това казах. При това два пъти.
— Ще успееш ли да го обезвредиш?
— Ако ми предоставят необходимото. Но ти сигурно ще предпочетеш да извикаш…
— Иди и го обезвреди! — нареди ми тя.
— Добре.
Тръгнах накъдето трябваше, взех каквото трябваше. След пет минути се върнах в каютата на Керъл с тежък вързоп на рамо.
— Наложи се да се разписвам с кръв. Защо не поканиш някой добросъвестен физик?
— Ти си ми нужен — възрази тя. — В играта си от самото начало. Знаеш какво да правиш. Колкото по-малко хора знаят за нашите работа, толкова по-добре.
— Води — казах аз и тръгнах подир нея.
По пътя погледнах часовника си: седем нула нула.
Десет минути ми трябваха да разкрия кой от зарядите е със „сюрприз“. Диверсантите бяха използували моторче с батерийка от детски конструктор. Един обикновен стандартен часовник трябваше да отмести оловно капаче. Ако това станеше, проклетата бомба веднага щеше да избухне.
С нея се занимавах по-малко от десет минути.
Сетне застанахме до фалшборда.
— Стана добре — прецених аз.
— Не бъди така скромен — усмихна се Керъл.
Отново помълчахме.
— Докато се занимаваш с такива неща — изрече накрая тя, — дръж ушите си отворени. Скоро ти ще станеш обект на усиленото ми внимание.
— Че какво толкова да се боя? Чист съм като първия сняг. Или като лебедов пух.
— Ти не си истински — възрази ми тя. — Такива като теб не съществуват.
— Трябва да те разочаровам. Пипни ме и ще се увериш, че съм реален.
— Ако някога в полунощ не се превърнеш в грозна жаба, сигурно някоя девойка ще се влюби в теб.
— Къде да намеря такава глупава девойка?
Вместо отговор ме погледнаха странно, но аз не започнах да си блъскам главата.
— Ти си моята неразгадана тайна. Приличаш ми на отломка от минала епоха.
— Може и да си права. Какво ще кажеш, ако ме оставите намира? Та аз не съм направил нищо лошо.