Читать «Крал Артур» онлайн - страница 140

— Ами кралицата? — попитал Мордред. — Тя е извършила държавна измяна и трябва да умре на кладата.

Тогава крал Артур скрил лице в ръцете си и заплакал.

— Не действувай прибързано, господарю! — спокойно го посъветвал Гавейн. — Откъде да сме сигурни, че Ланселот и кралицата са виновни? Може би тя го е извикала само за да му благодари, че я избави от Мелиагранс.

— Кралицата ще умре, както повелява законът — казал крал Артур. — Позорна смърт очаква и Ланселот, ако се появи отново тук!

— Да не дава господ да бъда наблизо тогава! — възкликнал Гавейн.

— Та нали той е убил брат ти Агравейн — напомнил крал Артур на Гавейн.

— Често предупреждавах Агравейн, защото усещах докъде ще стигне с тия заговори — отвърнал Гавейн. — Нещо повече, бил е един от четиринадесетте облечени с доспехи рицари, изненадали невъоръжен човек… Затова прощавам на сър Ланселот за смъртта на брат си.

— Приготви се утре сутринта да поведеш моята кралица към огъня — казал крал Артур.

— В никакъв случай, най-благородни кралю! — извикал Гавейн. — Никой няма да може да твърди, че съм те посъветвал да я осъдиш на смърт!

— Тогава извикай тук братята си Гахерис и Гарет — казал Артур.

А когато те дошли, кралят им дал своите нареждания:

— Господарю — отвърнали те, — ще изпълним молбата ти. Знай обаче, че изобщо не сме съгласни с тебе. Ще отидем там без оръжие, облечени в жалейки.

— Тогава побързайте, защото часът настъпи! — извикал крал Артур.

— Горко ми, доживях да видя всичко това! — казал Гавейн.

И ето че повели Гуиневир към кладата, само по риза, следвана от много хора в жалейки. Край кладата чакал Мордред, облечен в доспехи, а с него и група въоръжени рицари. Вече били запалили факла, когато изневиделица се появил Ланселот с дружината си. Пробили си път до кладата, като посекли много рицари, и отвлекли кралица Гуиневир. Ланселот обаче убил и Гахерис, и Гарет, които стояли до кладата без оръжие, в жалейки, защото не ги познал.

След това Ланселот и всички, които били на негова страна, се оттеглили в земите на Ланселот — в Гуинед в Северен Уелс — и се укрепили в замъка му, който носел името Веселия бранител.

Сега кралство Логрия наистина западнало, защото в Британия започнали да бушуват междуособици и на мястото на някогашните любов и вяра вече имало само омраза. Когато ядът му преминал, крал Артур дълбоко се разкаял, че така прибързано е осъдил кралица Гуиневир да бъде изгорена, и се зарадвал, че Ланселот я е спасил. Сега обаче било вече свършено със старото приятелство между Гавейн и Ланселот и вместо него внезапно изникнала ненавист и жажда за мъст.

— Кълна се, че няма да имам мира, докато двамата с Ланселот не се срещнем очи в очи и единият от нас не умре! — викал Гавейн. — Никога няма да му простя смъртта на брат си Гахерис и на добрия Гарет. Да ги посече невъоръжени и беззащитни! А тебе, мой чичо Артур, заклевам в светия орден на рицарството като истински крал на тази земя веднага да обявиш война на Ланселот, за да отмъстиш за братята ми, както и за да избавиш кралицата си!