Читать «Крал Артур» онлайн - страница 139

— Желая ти сполука — казал Борс. — Дано си дойдеш здрав и читав.

Тогава Ланселот взел под мишница меча си, увил се в дългото си, подплатено с кожа наметало и тръгнал през тъмния замък към покоите на кралица Гуиневир.

Двамата били заедно само от няколко минути, когато Мордред, Агравейн и дванадесетте рицари дошли пред вратата с вика:

— Предателю Ланселот, пипнахме те!

Крещели толкова силно, та да ги чуят всички в замъка.

— Уви, предадени сме! — разридала се Гуиневир.

— Кралице — казал Ланселот, — има ли тук някакви доспехи, които мога да сложа? Тогава тези подлеци не ще ме хванат толкова лесно.

— Уви, няма — отвърнала Гуиневир. — Няма доспехи, нито шлем, няма дори щит, затова се боя, че дългата ни любов е стигнала до печален край…

Ланселот обаче се обърнал към вратата и извикал:

— Уважаеми, престанете да вдигате такъв шум и аз кротко ще ви отворя!

— Бързо излизай, притвор ни рицарю! — извикали те в отговор. — Ако се предадеш без бой, ще те вземем в плен и ще те заведем при крал Артур.

Тогава Ланселот увил наметалото около десницата си, дръпнал резето и леко открехнал вратата. Тутакси един рицар (името му било Колгреванс) се втурнал напред и с все сила започнал да размахва меча си. Ала Ланселот се предпазвал, като посрещал ударите с плътно увитото наметало, след което така ударил Колгреванс по главата, че рицарят паднал мъртъв. Ланселот бързо го вмъкнал в стаята и отново залостил вратата. После с помощта на кралицата свалил доспехите му и си ги сложил.

— Предателю! Излез от стаята на кралицата! — извикал Агравейн, като удрял с юмруци по вратата.

— Престани да вдигаш шум, ида! — отвърнал Ланселот. — И те съветвам, Агравейн, да бягаш и да се скриеш някъде!

След което Ланселот отворил широко вратата и за миг останал на прага — най-хубавият рицар, раждал се на земята. В следващия миг вече бил сред враговете си. Мечовете проблясвали като светкавици в буреносни облаци. С първия удар Ланселот повалил Агравейн, а после започнал с такава мощ да размахва меча, че не след дълго всичките му врагове се търкаляли покосени на земята. Единствено Мордред, който бил само ранен, успял да избяга.

— Трябва да вървя! — извикал Ланселот на кралицата. — Ако обаче те заплашва някаква опасност поради това нощно премеждие, знай, че ще ти се притека на помощ, стига да съм между живите!

След което Ланселот бързо напуснал двора на крал Артур. С него тръгнали Борс, Лионел и още много рицари. Скрили се в близката гора и чакали да видят какво ще стане.

Междувременно Мордред, целият в рани, се явил пред крал Артур и Гавейн, които седели в голямата зала.

— Какво се е случило? — попитал крал Артур. — Не го ли заварихте в покоите на кралицата?

— Там беше наистина — простенал Мордред, — при това без доспехи. Най-напред обаче уби Колгреванс и облече доспехите му, а после уби всичките си противници освен мене, понеже, макар да ме рани тежко, успях да избягам.

— Да, Ланселот е славен рицар — казал тъжно крал Артур. — Колко жалко, че изобщо се опълчи срещу мене. Вече съм сигурен, че с благородното братство на рицарите на Кръглата маса завинаги е свършено, защото твърде много рицари ще застанат на негова страна.