Читать «Крал Артур» онлайн - страница 141

Всички рицари, които били останали верни на крал Артур, също го молели да започне война. Накрая той събрал войската си и потеглил на север, докато стигнал до замъка Веселия бранител и го обсадил.

Един ден след петнадесет седмици безплодна обсада Ланселот се показал на кулата над портата и се обърнал към крал Артур и Гавейн със следните думи:

— Милорди, не ще успеете да превземете този замък!

— Тогава излез на двубой с мене! — извикал крал Артур.

— Да не дава господ някога да ми се наложи да се бия с най-благородния крал на всички времена, нещо повече, с човека, който ме направи рицар! — казал Ланселот.

— Засрами се от красивите си приказки! — извикал кралят. — Нима не разбираш, че аз съм твой смъртен враг во веки веков? Ти взе жена ми, посече рицарите ми и съсипа великото кралство Логрия.

Тогава Ланселот започнал да моли крал Артур да сключат мир, като предложил да му върне кралица Гуиневир и да защити невинността й от всичките й обвинители. И кралят може би щял да го послуша, ако Гавейн не се бил противопоставил на каквато и да е спогодба с Ланселот.

На другия ден Ланселот, който най-после се ядосал на жестоките подигравки, с които го бил обсипал Гавейн вчера, внезапно извел своите хора от замъка и започнала страшна битка.

Докато търсел Ланселот, Гавейн свалил от кон Лионел и го посякъл. А Борс съборил на земята крал Артур, изправил се над него с изваден меч и викнал на Ланселот:

— Сър, да приключа ли тази война с един удар?

Ланселот обаче отвърнал:

— Не посягай, иначе ще умреш от ръката ми! Няма да позволя благородният ни господар крал Артур да бъде посечен или опозорен от когото и да било!

След което Ланселот скочил от коня и много внимателно помогнал на крал Артур да се изправи на крака и да се качи на коня си, като през това време му казал:

— Скъпи кралю, в името на бога те моля да сложиш край на тази война. Прибери си с почести кралицата, а аз ти обещавам да напусна британската земя и никога да не се върна, освен ако ти не ме повикаш!

Крал Артур се трогнал до дъното на душата си, като си помислил какво голямо благородство проявява Ланселот. Спомнил си и за славните му подвизи в миналото. И въпреки всички опити на Гавейн да попречи, кралят сключил мир с Ланселот.

Когато най-после се споразумели, Ланселот се появил без доспехи пред краля, повел за ръка кралица Гуиневир, и казал:

— Благородни кралю, водя ти твоята кралица. Ако има рицар, който се осмелява да твърди, че тя ти изменя, ще се бия до смърт с него. Каквото и да правех или да исках да направя, тази дама запази своята невинност, но ти се вслуша в думите на лъжци и заговорници — като казал това, Ланселот се обърнал и погледнал Мордред, — които със своите сплетни разтуриха святото рицарско братство на Кръглата маса.

— Кралят може да постъпва както иска — намесил се Гавейн, — ала аз до края на живота си няма да се сдобря с тебе, защото ти уби скъпият ми брат Гарет, както и братята ми Гахерис и Агравейн.

— Знаеш много добре, че от всички на света най-много обичах Гарет — започнал Ланселот, — и до края на дните си ще скърбя, че съм го посякъл, без да разбера какво върша…