Читать «Крал Артур» онлайн - страница 138

— Кълна се! — отвърнала Гуиневир.

— В името на любовта ти, така да бъде! — извикал Ланселот.

Гуиневир се приближила до него и го целунала по устните, после се обърнала и се изгубила в полумрака. Минала край цветята, чиито багри били потъмнели, и след стъпките й те останали да гаснат в умиращия зрак. Ланселот стоял, е лице, осветено от последния слънчев лъч. Треперел от глава до пети и въздишал от радост, когато си припомнял целувката на Гуиневир.

След малко и той си тръгнал в здрачевината.

— А сега — казал Мордред — дойде моето време. Тези двамата ми дадоха в ръцете цялото кралство Логрия!

Когато той и Агравейн потеглили в нощта, погледът в очите на Мордред не обещавал нищо добро.

2.

ЗАГОВОРЪТ НА СЪР МОРДРЕД

Същата вечер в една стая високо в замъка Карбонек, където светилникът хвърлял трепкащи сенки по голите каменни стени, Агравейн разговарял с брат си Гавейн, а Мордред стоял до вратата със странен блясък в черните очи.

— Братко Агравейн — казал Гавейн, силно развълнуван, — настойчиво те моля повече да не ме занимаваш с такива въпроси. Можеш да бъдеш сигурен, че няма да имам никакъв дял в тая работа.

— Чудя се как позволяваш да се случи този позор! — извикал Агравейн и мускулите по изпитото му лице заиграли. — Всички ние знаем, че Ланселот обича кралицата и ако му се даде възможност, ще опозори крал Артур и цялото кралство Логрия… Просто трябва да съобщим на крал Артур и още тази нощ Ланселот ще бъде заловен в стаята на кралицата, след което ще го осъдят на смърт за предателството му…

— Ако се страхуваш ти да му съобщиш — тихо казал Мордред на Агравейн, — сам ще ида при краля!

— Не се съмнявам, че ще идеш — казал Гавейн, — защото си винаги готов за някое злодеяние. Ала ти, братко, първом добре си помисли какво ще последва от всичко това!

— Каквото и да се случи, на всяка цена ще кажа на краля! — извикал Агравейн.

— Колко жалко! — с тъжен глас казал сър Гавейн. — Сега кралство Логрия ще пропадне, а благородното братство на Кръглата маса ще стане жертва на размирици…

Агравейн и Мордред обаче си тръгнали и отишли при крал Артур. Когато чул цялата история, той им казал:

— Вземете дванадесет рицари и направете каквото следва. Тежко ви обаче, ако сте дошли при мене с лъжи и клевети, защото това е най-тъжното дело, което някога е било извършвано нощем по тези земи!

Тогава двамата заговорници отишли да си потърсят дружина. А когато няколко часа по-късно Гавейн влязъл в голямата празна зала, той заварил там крал Артур сам на Кръглата маса. Сълзите неудържимо бликали от очите му, стичали се по сивеещата му брада и капели върху ръцете му.

Ланселот стоял до късно в стаята си с Борс. Накрая станал и казал на госта си:

— Желая ти лека нощ, скъпи братовчеде. Отивам да говоря с кралицата.

— Сър — казал Борс, — съветвам те да не ходиш тази нощ.

— Защо? — попитал Ланселот.

— Опасявам се от Мордред — отвърнал Борс. — Той и Агравейн непрекъснато търсят начин да те злепоставят и да напакостят на всички ни.

— Не се бой — казал Ланселот. — Ще отида тихо и бързо и веднага ще се върна.