Читать «Крал Артур» онлайн - страница 142

— Никога няма да ти простя за смъртта на братята си — прекъснал го бурно Гавейн, — особено заради брат ми Гарет!

— А сега — казал Ланселот — трябва да си взема сбогом с този прекрасен край и със святото кралство Логрия. Ще отида отвъд морето, в Арморика, във френските земи…

— Знай, че след време ще те открия там! — извикал Гавейн.

Известно време след това в Британия царувал мир, но той бил непостоянен и изпълнен с безпокойство. Гавейн непрекъснато бил погълнат от черни мисли заради смъртта на братята си, а Мордред току се мъчел да разпалва омраза към Ланселот. Накрая толкова много рицари заели страната на Гавейн, че крал Артур се принудил отново да обяви война на Ланселот. Той събрал голяма войска и потеглил за Франция, като оставил Мордред да управлява Британия в негово отсъствие. Навлезли в Арморика и стигнали замъка Бенуик, където се бил приютил Ланселот. Дълго време останали там.

На три пъти Ланселот и Гавейн излизали на двубой, и всеки път Ланселот побеждавал и ранявал почти смъртоносно Гавейн. Изглеждало обаче, сякаш Гавейн вече бил загубил ума си, защото дори когато лежал с тежки рани, не спирал да крещи:

— Предател! Страхливец! Щом оздравея, отново ще се бия с тебе. Никога няма да ти простя смъртта на Гарет и няма да се успокоя, докато единият от нас не падне посечен!

В това време Мордред продължавал своите кроежи в Британия. А когато спечелил достатъчно рицари на своя страна, разгласил, че крал Артур е загинал във френските войни, убедил народа да избере него за крал и дори бил коронясан в Кентърбъри.

После затворил кралица Гуиневир и се опитал да я накара насила да се омъжи за него. Тя обаче успяла да избяга и се скрила в Лондон. Оттам изпратила вестоносци да намерят крал Артур, а самата тя се оттеглила заедно с онези, които й били останали верни, в крепостта Тауър, където се подготвили за обсада.

Не след дълго там пристигнал Мордред и се опитал да проникне в Тауър със сила, но замъкът бил добре укрепен. Тогава се опитал да убеди кралица Гуиневир да напусне крепостта, но тя дръзко му отвърнала:

— Предпочитам да умра от собствената си ръка, пред това да ти стана съпруга!

Тогава кентърберийският архиепископ — същият, който бил коронясал крал Артур преди толкова много години и който вече бил старец на преклонна възраст, отишъл при Мордред и го заплашил.

— Не се ли боиш от възмездие? — викнал му той.

— Крал Артур не е убит, а ти причиняваш голямо зло на кралицата и на цялото кралство!

— Мълчи, подли свещенико! — започнал да крещи Мордред. — Ако продължаваш да ме ядосваш, че ти отсека главата!

— Сър — отвърнал архиепископът, — ако не се откажеш от греха си, ще те прокълна и ще те отлъча от църквата!

— Каквото и да направиш — извикал Мордред, — не ме е грижа за теб и за проклятията ти!

Архиепископът си тръгнал, събрал свещениците си и проклел Мордред.

Тогава Мордред се опитал да намери архиепископа, за да го убие, но свещеникът избягал в Самърсет, където станал отшелник в Гластънбърийското абатство.