Читать «Езерото, което не връщаше удавниците» онлайн - страница 120

Съдията придърпа кресло в един сенчест ъгъл на терасата и седна. Скоро умората от прекараната безсънна нощ си каза думата — той задряма.

Събуди се чак когато дойде Хун, за да донесе подноса с храната му за обяд. Ди стана, приближи се до перилата и се загледа в далечината, като засенчи очи с ветрилото си. Ма Жун и Цяо Тай все още не се виждаха. Разочарован, той каза:

— Двамата трябваше да са се върнали вече, Хун!

— Може би там, в двореца, са искали да ги разпитат, Ваша Милост — успокоително каза Хун.

Съдията поклати глава. Личеше, че е разтревожен. Той бързо изяде ориза, после слезе в личния си кабинет. Хун и Тао Ган седнаха срещу него и всички заедно се заеха да преглеждат книжата, постъпили в трибунала тази сутрин. Бяха се занимавали с тях около половин час, когато в коридора отекнаха тежки стъпки. Влязоха Ма Жун и Цяо Тай, уморени и навъсени.

— Благодаря на бога, че се върнахте! — възкликна съдията. — Видяхте ли Върховния съдия?

— Видяхме го, Ваша милост — дрезгаво избоботи Ма Жун. — Връчихме му свитъка и той го прегледа в наше присъствие.

— И какво каза? — нетърпеливо запита съдията. Ма Жун сви рамене и отвърна:

— Просто нави документите обратно, сложи ги в ръкава си и ни нареди да кажем на Ваша Милост, че ще ги проучи, когато му остане време.

Лицето на съдията помръкна. Това беше лоша новина. Разбира се, той не бе очаквал, че Върховният съдия ще разисква въпроса с неговите помощници, но тази пренебрежителна реакция го изненада. След известно размишление каза:

— Е, доволен съм, че поне с вас двамата не се е случило нищо лошо.

Ма Жун килна назад тежкия железен шлем, за да открие потното си чело, и каза унило:

— Не, нищо не ни се случи, но аз все си мисля, че нещата не отиват на добре, Ваша Милост! Тази сутрин, след като излязохме през западната порта на столицата, ни настигнаха двама конници, и двамата възрастни мъже. Те казаха, че са търговци на чай, тръгнали за западните провинции, и ни попитаха дали могат да яздят с нас до Ханюан. Говореха като образовани хора и не бяха въоръжени, така че какво можехме да кажем освен „Да“? Но по — възрастният от тях изглеждаше толкова жесток, че всеки път, когато срещнех погледа му, по гърба ми полазваха тръпки! Тъй или иначе, не ни създадоха никакви неприятности, само дето мълчаха из целия път.

— Били сте уморени — отбеляза съдията — и може би подозрителността ви е била прекалено изострена.

— Това не беше всичко, Ваша Милост! — обади се Цяо Тай. — Половин час по — късно група от около тридесет конници изникна от един страничен път. Техният водач каза, че и те са търговци и също отиват към западните провинции! А пък аз ви казвам, че ако това бяха търговци, аз съм кърмачка! Рядко съм виждал такава отбрана банда главорези и съм сигурен, че носеха мечове, скрити под халатите. Тъй като обаче поеха водачеството и тръгнаха с конете си пред нас, положението не изглеждаше толкова лошо. Но когато след около още половин час към нас се присъединиха други тридесет самозвани търговци и се наредиха на опашката на кавалкадата, брат Ма и аз си помислихме, че ни очакват неприятности.