Читать «Езерото, което не връщаше удавниците» онлайн - страница 119

— Снощи, след като изпратих нашите двама смелчаци в столицата, почувствувах, че няма да мога да заспя. Затова останах тук в кабинета си и още веднъж премислих подробно положението, в което се намираме сега. Откриването на скривалището в къщата на Хан Юнхан и подземната му връзка с градината на Лиу Фейпо доказват, че както Хан, така и Лиу играят важна роля в престъпен заговор. Сега мога да ти кажа, Хун, че този заговор насочен срещу самия императорски двор и мрежата му покрива цялата империя. Положението е сериозно, но имам основание да се надявам, че все още не е непоправимо. Предполагам, че докладът ми е вече в ръцете на Върховния столичен съдия и правителството без съмнение ще вземе незабавно всички необходими мерки.

Съдията отпи от чая си и продължи:

— До снощи едно звено във веригата все още липсваше. Като премислях всичко отново, смътно си спомних, че през последните дни бях забелязал едно малко несъответствие. То ми бе направило впечатление за миг, ала после съм го забравил. Беше някаква дреболия, но снощи изведнъж почувствувах, че тя е от особена важност и че ако си я спомня, липсващото звено ще се намери.

— И успя ли Ваша Милост да си спомни тази дреболия? — попита оживено Хун.

— Да — отвърна съдията, — спомних си я! Тази сутрин, точно преди зазоряване, тя внезапно изплува в съзнанието ми — но чак когато пропяха петлите! Замислял ли си се, Хун, че петлите пеят още преди да се покажат първите лъчи на зората? Животните имат остри сетива, Хун! Е, отвори прозореца и кажи на слугата да ми донесе купичка ориз със солена риба и малко туршия от зелени чушки! Яде ми се нещо апетитно. Приготви ми и голям чайник със силен чай!

— Тази сутрин ще има ли съдебно заседание, Ваша Милост? — попита Хун.

— Не — отговори съдията. — Щом се върнат Ма Жун и Цяо Тай, ще направим посещения на Хан Юнхан и съветника Лян. Бих искал да тръгна още сега, защото нямаме много време. Но тъй като убийството на куртизанката се оказа част от едно начинание, което застрашава сигурността на цялата държава, аз, простият околийски съдия, чувствувам, че това дело надхвърля границите на моята компетенция. Не мога да предприема никакви по-нататъшни действия без указания от столицата. Мога само да се надявам, че Ма Жун и Цяо Тай ще се върнат скоро!

След като привърши закуската си, съдията изпрати Хун в канцеларията на трибунала да хвърли поглед, заедно с Тао Ган, върху ежедневната работа на чиновниците, а самият той се изкачи на терасата.

Ди постоя известно време край мраморните перила, наблюдавайки мирния живот, който кипеше там, долу. Безчет малки риболовни лодки се плъзгаха покрай кея, а по пътя край оловносивото езеро пъплеха селяни, които носеха месо и зеленчуци към града. Както винаги, трудолюбивите селски люде вършеха тихо и кротко ежедневната си работа. Те от сутрин до вечер се трудеха за своята купичка ориз и дори не подозираха, че се готви кървав метеж.