Читать «Езерото, което не връщаше удавниците» онлайн - страница 121

Съдията се бе изправил в стола си и втренчено гледаше Цяо Тай, който продължи:

— Понеже вече бяхме предали свитъка, не се разтревожихме много. Дадохме си сметка, че ако се започне веселба, поне единият от нас ще успее да си проправи път, да поеме през полето и да доведе помощ от някой военен пост. Но никой не ни обърна внимание и това ни накара да мислим, че положението наистина е сериозно. Те бяха напълно уверени в себе си. И не бяха тръгнали да убиват двама пратеници — мисията им, очевидно, бе много по-важна! Внимаваха само да не вдигнем тревога. Но и да искахме, не бихме могли да вдигнем никаква тревога, защото всички стражеви постове, край които минахме, бяха изоставени. През целия път не видяхме нито един войник! Когато обхождахме езерото, мъжете започнаха да се разпръсват на групи от петима или шестима и при влизането ни в града с нас бяха останали само първите двама спътници. Заявихме им, че са арестувани, и ги доведохме тук, в трибунала. Но на тях това въобще не им направи впечатление — нахалните разбойници казаха, че биха желали да говорят с Ваша Милост!

— Тези шестдесет негодници, които яздиха с нас, не бяха нищо друго освен чета бунтовници, Ваша Милост! — добави Ма Жун. — Когато наближихме града, видях в далечината две дълги колони от конници, спускащи се от планината към града. Сигурно си мислят, че ще могат да завземат властта с изненада! Но сградата на трибунала ни е яка и има стратегическо разположение. Лесно ще успеем да се защитим!

Съдията стовари юмрука си върху писалището:

— Бог знае защо правителството не е взело никакви мерки след моя доклад! — възкликна гневно той. — Но каквото и да се случи, тези окаяни негодници няма да завладеят града ни тъй лесно! Те нямат стенобойни машини, а ние разполагаме с около тридесет боеспособни мъже. Как сме с оръжието, Цяо Тай?

— В оръжейния склад има много стрели, Ваша Милост! — ентусиазирано каза Цяо Тай. — Мисля, че ще можем да ги отблъскваме поне един-два дни и да им дадем добър урок!

— Доведи тук онези двама нещастни предатели! — заповяда съдията на Ма Жун. — Те си мислят, че ще могат да се споразумеят с мен! В Ханюан е главната им квартира. Надяват се, че ще им предам града без бой. Ще им дам да разберат колко много се лъжат! Но първо ще накараме тези негодници да ни кажат с колко хора разполагат бунтовниците и къде са се укрепили! Доведи ги тук!

Ма Жун излезе от стаята, щастливо ухилен. Върна се с двама господа в дълги сини халати и черни прилепнали шапки. По-възрастният беше висок. Имаше студено, безизразно лице с тънка, разрошена кръгла брада. Тежките клепачи почти скриваха очите му.

Другият беше набит мъж с жестоко, язвително лице. Имаше катраненочерни мустаци и твърда, къса брада. Той впери наблюдателните си, много светли очи в съдията и четиримата му помощници. Но Ди, слисан и безмълвен, не откъсваше поглед от по-възрастния мъж. Преди няколко години, когато бе служил в архивния отдел в столицата, бе виждал тази всяваща ужас личност — само веднъж, от разстояние. Тогава някой уплашено бе прошепнал името му.