Читать «Той идваше с дъжда» онлайн - страница 15

— Да, господин Лин ми каза, че снощи с господаря ви са имали някаква разправия за тези птици.

— Ами да, Ваше превъзходителство, и двамата бяха много ядосани. И представете си заради какво! Когато им поднесох ориза, чух само, че става дума за някаква птица.

— Няма значение — бързо отговори съдията. Беше чул, че Лин слиза.

— Е, господин Лин, благодаря за чая. Елате в канцеларията на съдилището, да речем, след един час. Донесете най-важните документи, които се отнасят до имуществото на покойния ви съдружник. Старши писарят ще ви помогне при попълването на официалните формуляри и заверяването на завещанието на господин Чън.

Господин Лин благодари многословно и почтително изпрати съдията до вратата. При входа на съдилището Ди нареди на стражниците да върнат наетия кон на ковача и отиде право в личните си покои зад канцеларията. Старият домоуправител му съобщи, че сержант Хун го чака в кабинета му. Съдията кимна.

— Кажете на теляка, че искам да се изкъпя.

В настланата с черни плочки съблекалня пред банята той смъкна бързо дрехите си, мокри от потта и дъжда. Чувстваше се омърсен — и отвън и отвътре. Телякът го поля със студена вода и енергично изтърка гърба му. Но чак когато полежа известно време в дълбокия басейн с гореща вода, съдията се почувства по-добре. После накара теляка да размачка раменете му. След като избърса тялото си, облече чиста роба от син памук и сложи на главата си шапка от прозирна черна коприна. Така пременен, Ди се запъти към покоите на жените си. Преди да влезе в зимната градина, където те обикновено прекарваха сутрините, се спря за момент, трогнат от приятната гледка. Двете му съпруги, облечени в рокли от тънка коприна на цветя, седяха с госпожица Цао около лакирана червена масичка срещу отворената плъзгаща се врата. Оградената каменна градина отвън, засадена с папрат и високи шумолящи бамбукови дръвчета, вдъхваше усещане за освежаваща прохлада. Това беше неговият собствен свят, мирното убежище, райското кътче, което го отделяше от външния свят на жестоки насилия и отвратителен упадък, с които се сблъскваше по силата на служебните си задължения. В този миг съдията взе твърдото решение завинаги да запази хармоничния си семеен живот. Първата му съпруга остави гергефа и се завтече да го посрещне.

— Чакаме ви за закуска почти един час! — с укор каза.

— Съжалявам. Имаше известни неприятности при Северната врата и трябваше веднага да ида там. А сега пък трябва да отскоча до канцеларията, но ще дойда при вас за обедния ориз.

Първата съпруга го съпроводи до вратата. Докато правеше поклона си, той й каза тихо:

— Между другото реших да послушам съвета ти по оня въпрос, който разисквахме снощи. Ако обичаш, погрижи се за необходимите приготовления.

Тя се поклони още веднъж с доволна усмивка, а съдията тръгна по коридора към канцеларията. Завари сержант Хун, седнал на едно кресло в ъгъла на личния му кабинет. Старият съветник стана и го поздрави с добро утро. Потупвайки документа в ръката си, сержантът каза:

— Олекна ми, когато получих този доклад, господарю, защото дългото ви отсъствие бе започнало да ни тревожи! Наредих да хвърлят задържания в затвора, а мъртвото тяло да бъде отнесено в моргата. Огледахме го заедно с регистратора на смъртните случаи. Двамата ви помощници — Ма Жун и Цяо Тай, тръгнаха на коне към Северната врата, за да видят имате ли нужда от помощ.