Читать «Той идваше с дъжда» онлайн - страница 13

Той протегна ръка, за да вземе ключовете, но съдията ги стисна и ги мушна в ръкава си.

— Тъй като и без това съм тук — каза той, — ще прегледам книжата на господин Чън още сега, господин Лин. Това е убийство и докато случаят не бъде изяснен, всички книжа на жертвата, които могат да съдържат улики, временно са на разположение на властта. Моля ви, заведете ме в библиотеката.

— Разбира се, Ваше превъзходителство.

Лин поведе съдията нагоре по една широка стълба и посочи вратата в дъното на коридора. Ди я отключи с по-големия ключ.

— Много ви благодаря, господин Лин. Скоро ще се върна долу при вас.

Съдията пристъпи в малката стая, заключи вратата зад себе си, а после отвори докрай ниския широк прозорец. Влажните покриви на съседните къщи проблясваха в сивата мъгла. Той се обърна и се настани в широкото кресло зад писалището от палисандрово дърво, обърнато към прозореца. След като хвърли един оглед на обкованото с желязо ковчеже, поставено до креслото, замислено започна да разглежда обстановката. Малката библиотека беше безупречно чиста и обзаведена в прост старомоден стил. На снежнобелите варосани стени висяха два хубави пейзажа, а на една солидна абаносова полица бе поставена крехка ваза от бял порцелан с няколко повехнали рози. Доста книги в брокатени подвързии бяха грижливо подредени на разноцветни бамбукови рафтове.

Съдията скръсти ръце и се замисли каква ли би могла да бъде връзката между тази подредена с вкус библиотека, която повече би прилягала на някой взискателен учен, отколкото на съдържател на заложна къща, и голата тъмна стая в полуразрушената наблюдателна кула, където лъхаше на гнило, на немара и ужасна мизерия. След малко Ди поклати глава, наведе се и отключи ковчежето. Беше също тъй педантично подредено, както и стаята. Вътре имаше свитъци документи, всеки пристегнат със зелена панделка и означен с надпис върху етикет. Той избра свитъците, които носеха надписи „Лична кореспонденция“ и „Сметки и разписки“. Първата съдържаше няколко важни съобщения за капитални вложения и писма от синовете на покойния, в които описваха семейните си проблеми и молеха господин Чън за съвети и препоръки. Докато прелистваше писмата от втората връзка, опитният съдия скоро установи, че убитият бе водил пестелив, почти аскетичен живот. Изведнъж лицето на Ди се смръщи. Бе попаднал на розова разписка, носеща печата на дом за тайни срещи. Датата беше отпреди година и половина. Той бързо прелисти връзката и намери още пет-шест подобни разписки. Последната беше отпреди шест месеца. Явно бе, че след смъртта на жена си господин Чън се е надявал да намери утеха в платената любов, но скоро е разбрал, че тази надежда е напразна. Съдията въздъхна и отвори големия плик, който бе измъкнал от дъното на ковчежето. На него прочете: „Последна воля и завещание.“ Ди го отвори. Датата беше отпреди година. Волята на господин Чън беше всичките му поземлени имоти, които бяха доста обширни, както и две трети от наличния капитал да бъдат поделени между двамата му синове. Оставащата една трета от капитала заедно със заложната къща се завещаваха на господин Лин с признателност за неговата дългогодишна и лоялна служба към фирмата.