Читать «Той идваше с дъжда» онлайн - страница 14

Съдията върна книжата по местата им. Стана и отиде да разгледа рафтовете с книги. Установи, че с изключение на два речника с подгънати крайчета на страниците, всички бяха колекции от стихосбирки — пълни издания на най-изтъкнатите лирични поети от древността. Ди прелисти едно томче. Към всяка трудна дума с червен туш бе прибавена забележка с несръчен, доста разкривен почерк. Поклащайки глава, той върна томчето на мястото му. Да, сега разбираше. Господин Чън бе прекарал живота си като притежател на заложна къща — професия, която изключваше всякакви лични чувства. А и безобразното му лице е било сериозна пречка за създаването на сърдечна връзка с някоя жена. Но въпреки това в душата си е бил романтик, копнеещ за по-възвишени неща. Само че е бил много стеснителен и срамежлив, за да ги постигне. Като търговец той, естествено е получил доста скромно образование, затова в тази малка библиотека, която така ревностно е държал заключена, се е опитвал с много труд да разшири литературните си познания, като е четял древните поети с помощта на речници.

Съдията отново седна и извади от ръкава си сгъваемо ветрило. Докато си вееше, съсредоточи мислите си върху този необикновен съдържател на заложна къща. Единствената връзка между външния свят и чувствителната му душа е била любовта му към птиците, например към ония пухкави птиченца долу. Най-сетне съдията се изправи. Точно когато се канеше да прибере ветрилото си, той застина. Известно време остана вторачен в него, но мисълта му явно беше другаде. После го остави на писалището. Хвърли последен поглед на стаята и слезе долу. Домакинът му предложи още една чаша чай, но той поклати отрицателно глава. Подаде двата ключа на Лин и каза:

— Сега трябва да се върна в съдилището. Сред книжата на вашия сътрудник не открих нищо, което да говори, че е имал неприятели. Затова мисля, че както изглеждаше от самото начало, става дума за убийство с цел грабеж. За един беден човек три сребърника са цяло състояние… Защо тези птици са неспокойни? — той пристъпи до кафеза. — А, да… Водата им е мръсна. Трябва да кажете на слугата да я смени, господин Лин.

Лин смънка нещо и плесна с ръце. Съдията затършува в ръкава си.

— Какво нехайство от моя страна! — възкликна той. — Оставих ветрилото си на писалището. Бихте ли ми го донесли, господин Лин?

Лин тръгна нагоре по стълбите. В същия момент се появи старият прислужник. Когато съдията му каза, че водата в кафеза на птиците трябва да се сменя всеки ден, старецът поклати глава и отвърна:

— Обърнах внимание на господин Лин, но той не ме послуша. Не го е грижа за птиците. А господарят… виж, той ги обичаше, той…