Читать «Той идваше с дъжда» онлайн - страница 16

Съдията бе седнал зад писалището си. Той изгледа накриво струпаните папки.

— Има ли нещо спешно в тия документи, Хун?

— Не, господарю. Само текущи административни въпроси.

— Добре. Тогава на обедното съдебно заседание ще се занимаем с убийството на притежателя на заложна къща Чън.

Сержантът кимна доволно.

— Разбрах от доклада на капитана, Ваше превъзходителство, че е доста прост случай. И тъй като държим заподозрения добре затворен и заключен…

Съдията поклати глава.

— Не, Хун, аз не бих нарекъл случая прост. Но благодарение на бързите мерки, предприети от военната полиция, както и на щастливия случай, който ме въведе в обстановката, вече се оформи доста вероятна хипотеза.

Съдията плесна с ръце. Когато влезе началникът на стражата и се поклони, Ди му заповяда да доведе затворника Уан. После пак се обърна към сержанта:

— Напълно ми е известно, Хун, че съдията има право да разпитва подсъдимия само публично, в съдебната зала. Но това няма да бъде официален разпит. По скоро общ разговор за моя ориентация.

Сержантът не изглеждаше твърдо убеден, но съдията не го удостои с повече обяснения и започна да прелиства най-горната папка. Той вдигна глава чак когато началникът на стражата въведе Уан. Веригите бяха снети, но мургавото му лице бе все така начумерено. Началникът го смъкна на колене, после застана прав зад него с тежкия си бич в ръце.

— Твоето присъствие не е наложително, ефрейтор! — остро му каза съдията.

Началникът на стражата насочи разтревожения си поглед към Хун.

— Това е опасен престъпник, Ваше превъзходителство — угрижено започна той. — Може…

— Вече казах — повиши глас съдията.

След като обърканият ефрейтор излезе, съдията се облегна назад в креслото си и попита младия рибар с дружелюбен тон:

— Откога живееш до реката, Уан?

— Откак се помня — смутолеви момчето.

— Странна е тази земя — бавно каза съдията на сержант Хун. Тази сутрин, докато яздех през мочурището, забелязах, че по небето плават облаци със страховити форми, а на някои места мъглата наподобяваше дълги ръце, излизащи сякаш от водата и протягащи се към мен, като че ли…

До тоя момент младежът бе слушал напрегнато, но сега бързо прекъсна съдията:

— По-добре не говорете за тия неща.

— Вярно, ти знаеш всичко за тях, Уан. През бурните нощи в мочурището, изглежда, стават повече неща, отколкото ние, хората от града предполагаме.

Уан енергично поклати глава.

— Виждал съм много духове — тихо каза той. — Със собствените си очи. Всичките излизат от реката. Някои са лоши, могат да ти навредят. Други помагат на давещи се хора… понякога. Но е по-добре да стоиш далеч от тях… за всеки случай.

— Точно така. А ти си дръзнал да се изпречиш на пътя им, Уан. И видя ли какво ти се случи? Арестуваха те, биха те и те ритаха, а сега си затворник, обвинен в убийство.