Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 85

— Симуст!

— А, господарю! Добро утро!

— Ксама ми каза, че си тук. Добре ли си, Симуст?

— Много съм добре, господарю! Наистина много добре. — Но тонът му не звучеше убедително.

— Ще слезеш ли при мен? — попита Етоуан Елака. — Имам да ти покажа нещо.

Гхайрогът май внимателно обмисли предложението. После бавно слезе при Етоуан Елака. Змиевидните къдрици на косата му се гърчеха и силното му люспесто тяло излъчваше миризмата отдавна позната на Етоуан Елака като знак за голяма мъка и страх. Симуст работеше при него от двадесет години и за пръв път от него се носеше този мирис.

— Господарю! — възкликна Симуст.

— Какво те тревожи толкова?

— Нищо, господарю. Много съм добре. какво искахте да ми покажете?

— Това — каза Етоуан Елака и му подаде находката си от пипиновата леха. — Намерих го преди половин час, когато обикалях градината. Дали имаш представа какво е?

Симустовите зелени очи без мигли блеснаха неспокойно.

— Зъб на млад морски дракон, господарю. Така смятам.

— Нима?

— Съвсем съм сигурен, господарю. Имаше ли други?

— Ами доста. Още осем, струва ми се.

Симуст нарисува ромб във въздуха.

— Така ли бяха подредени?

— Да — каза Етоуан Елака и се намръщи. — Откъде знаеш?

— Такова е обикновеното подреждане. О, има опасност, господарю! Голяма опасност!

— Ти нарочно говориш със загадки, нали? — отчаяно каза Етоуан Елака. — Какво е това обикновено подреждане? Опасност от кого? В името на Господарката, Симуст, обясни ми просто какво става!

Миризмата на гхайрога стана още по-лютива — той бе ужасен, паникьосан, объркан. Симуст явно търсеше думи.

— Знаете ли къде отидоха всички, които работеха при вас, господарю? — попита той.

— Предполагам във Фолкинкип, за да си търсят работа, но какво общо…

— Не, не са там, господарю. Доста по на запад. В Пидруид. Ще очакват идват идването на драконите.

— Какво?

— Като при апокалипсиса, господарю.

— Симуст!…

— Ама нищо ли не знаете за апокалипсиса?

Етоуан Елака усети такъв пристъп на гняв, какъвто рядко бе изпитвал в своя спокоен и подреден живот.

— Не, нищичко не знам за апокалипсиса — каза той с едва сдържан бяс.

— Сега ще ви обясня, господарю, всичко ще ви обясня. — Гхайрогът остана мълчалив за момент, сякаш за да внесе в мислите си известна прецизност. После дълбоко пое дъх и каза: — Има старо поверие, господарю, че един ден големи нещастия ще сполетят Маджипур, който ще бъде тласнат към размирици. И тогава, както се говори, морските дракони щели да излязат от морето на сушата, за да провъзгласят ново царство и да преобразят из основи нашия свят. И това време щяло да бъде известно като апокалипсис…