Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 57

Но първо дойде узурпацията, последваха трудните години на възстановяването, когато короналът се зае да отстрани хаоса от преврата, и се наложи старчето да остане в клетката си година след година. Макар че мъждукането на Тиеверас удължаваше властта на Хорнкаст, която поради безсилието на понтифекса, бе извънмерна, тази жестока агония отдавна трябваше да бъде прекратена. А лорд Валънтайн все молеше, молеше и молеше за още време, за да свърши делата си на коронал. И така цели осем години… За своя изненада Хорнкаст откри, че почти е готов да се моли да освободят Тиеверас от робството му.

— Ва… Ва…

— Това какво е? — попита Сепултроув.

— нещо ново! — прошепна Дилифон.

Хорнкаст им махна да мълчат.

— Ва… Валънтайн…

— Това наистина е ново! — възкликна Нарамир.

— Валънтайн понтифекс… Валънтайн понтифекс на Маджипур…

Последва тишина. Думите, ясно изговорени, лишени от двусмисленост, увиснаха във въздуха като експлодирали слънца.

— Мислех, че е забравил името на Валънтайн — каза Хорнкаст. — Смяташе, че Малибор е коронал.

— Очевидно не го е забравил — каза Дилифон. — Божественият не позволява той да си възвърне мисленето и да знае какво сме му сторили!

— Смятам, че това винаги го е знал — каза Хорнкаст. — А сега си възвръща способността да общува с нас членоразделно. Чухте го: Валънтайн понтифекс. Поздравява своя наследник и знае кой е. Умира ли той, Сепултроув.

— Апаратурата показва все същото. Още дълго ще изкара така.

— Не бива да го позволим — каза Дилифон.

— За какво намекваш? — попита Хорнкаст.

— Това продължи достатъчно дълго. Знам какво е да си стар, Хорнкаст. Този човек е половин живот по-стар от всеки от нас. И страда невъобразимо. Аз казвам да сложим край. Сега. Още днес.

— Нямаме право — каза Хорнкаст. — Не по-малко от вас съчувствам на мъките му, но ние ще вземаме това решение.

— Все пак да сложим край на това.

— Лорд Валънтайн трябва да поеме тази отговорност.

— Лорд Валънтайн никога не ще го стори — измърмори Дилифон. — Той ще поддържа този фарс още половин век!

— Изборът е негов по право — отсече Хорнкаст.

— Нему ли служим, или на понтифекса? — попита Дилифон.

— Управлението е едно, но сега само единият от двамата монарси не е компетентен. Като се подчиняваме на коронала, ние служим на понтифекса и…

От животоподдържащата клетка долетя бесен рев, после зловещото подсвиркване, гъргорене и бълбукане. И сетне думите, още по-ясни от преди:

— Валънтайн — понтифекс на Маджипур — да живее!

— Чул е разговора и се гневи. Копнее да умре — каза Дилифон.

— Или пък смята, че вече не е сред живите — подсказа Нарамир.

— Не. дилифон е прав — каза Хорнкаст. — Той ни е чул. И знае, че няма да стане така, както той иска.

— Ела. Стани. Върви. — Вой. Брътвеж. — Смърт! Смърт! Смърт!

Отчаян както никога досега Хорнкаст изтича при сферата, почти решен да изтръгне проклетите кабели и тръби. Усети се, че това би било безумие, и се спря. Очите му срещнаха погледа на Тиеверас и едва устоя да не трепне, когато върху него се изля тази безмерна тъга. Несъмнено понтифексът отново бе с всичкия си. И беше наясно, че му отнемат смъртта по държавни съображения.