Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 56

— Тръгнах незабавно — каза той. Погледна към понтифекса. — Е? Нима умира? Не му личи.

— Твърде е далеч от това да умре — отвърна Сепултроув.

— Тогава какво има?

— Слушай — каза лекарят. — Той започва отново.

Създанието в глобуса се размърда и започна да се поклаща бавно и методично като махало на часовник. Прозвуча нисък хриплив стон, последван от свистящо прохъркване и накрая бълбукане, сетне всичко се повтори отново и отново.

Тази зловеща музика бе до болка позната на Хорнкаст. Това бе азбуката на ужасното изкуфяване на понтифекса, понятна единствено на главния говорител. Почти думи или техни призраци, в които все още прозираше истинското значение. Други с годините се бяха превърнали в чист шум, но Хорнкаст, който бе наблюдавал различните стадии на това превръщане, разчиташе смисъла. В пъшкането, въздишките и хленченето липсваше словесно съдържание. Имаше и някои сложни бръщолевения, изглежда представляващи възгледи, които бяха възприети от Тиеверас в неговата дълга, побъркана безсънна изолация и бяха известни единствено на него самия.

— Не чух нищо ново — констатира Хорнкаст.

— Почакай.

Той се вслуша. Нишката от срички, които означаваха лорд Малибор — понтифексът бе забравил за двамата му наследници и още го смяташе за коронал, — после ято от други царски имена — Престимион, Конфалюм, Декерет. Пак Малибор. Думата за сън. Името на Осиър, който бе понтифекс преди Тиеверас. Името на Киникен, предшественик на Осиър.

— Пак бълнува за далечното минало. За това ли ме извикахте толкова спешно?…

— Почакай.

С растящо раздразнение Хорнкаст отново вниманието си към бръщолевенето на понтифекса и се смая, когато за пръв път след толкова години го чу да изговаря ясно и членоразделно цяла една дума.

— Живот.

— Чу ли? — попита Сепултроув.

Хорнкаст кимна.

— Кога започна това?

— Преди два часа. Два и половина.

— Величество.

— Записахме всичко — вметна Дилифон.

— Какво друго каза?

— Разбрахме седем-осем думи — отвърна Сепултроув. — Може би има и други, които само ти можеш да разбереш.

Хорнкаст погледна Нарамир.

— Буден ли е, или сънува?

— Нито едното, нито другото — отговори тя. — Понтифексът пребивава едновременно в двете състояния.

— Ела. Стани. Върви.

— Каза го и преди, и то неведнъж — измърмори Дилифон.

Настъпи мълчание. Понтифексът сякаш беше заспал, макар очите му да бяха отворени. Хорнкаст гледаше мрачно. В началния стадий на заболяването на Тиеверас, когато лорд Валънтайн отскоро се бе изкачил на трона, изглеждаше твърде логично именно така да се поддържа животът на стария понтифекс, и Хорнкаст беше един от най-ревностните поддръжници на схемата, предложена от Сепултроув. Никога преди не се беше случвало понтифекс да надживее двамина коронали, така че да е на преклонна възраст, когато третият дойде на власт. Това бе изкривило динамиката на имперската система. Тогава самият Хорнкаст бе посочил, че не може лорд Валънтайн да бъде изпратен в Лабиринта толкова скоро. Всички смятаха, че е съществено понтифексът да издаяни поне още няколко години. Сепултроув бе открил начин да го крепи жив, макар скоро да стана ясно, че Тиеверас е изпаднал в старческо оглупяване и се кандилка между живота и смъртта.