Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 54

Сам по себе си интелектът на водния крал наподобяваше океан — безграничен, всеобхватен, безбрежен, бездънен. Фараатаа потъваше все по-дълбоко и накрая се загуби. Ала помнеше защо е тук. за да постигне с помощта на водния крал инак невъзможното. Съсредоточи се, фокусира съзнанието си и успя да изпрати от топлата люлееща се необятност посланията, като така изпълни мисията, заради която бе дошъл тук.

— Саарекин?

— Ето ме.

— Какви са новините?

— По цялата източна низина лузавендърът е унищожен напълно. Пуснахме заразата и тя плъзна навред.

— Какво предприема правителството?

— Заразената реколта се изгаря. Безполезно е.

— Победата е наша, Саарекин!

— Победата е наша, Фараатаа!

— Тии-хаанимак?

— Чувам те, Фараатаа.

— Какво ново?

— Отровата отпътува с дъжда и в цял Дюлорн нийковите дървета са унищожени. Сега се просмуква в почвата и ще унищожи и глейна, и стаджата. Подготвяме се за следващата атака. Победата е наша, Фараатаа!

— Победата е наша! Инириис?

— Аз съм Инириис. Кореновите хоботници заякват и се разпространяват из нивите на Зимроел. Ще опасат риката и милайла.

— Кога ще се види резултатът?

— Вече се вижда. Победата е наша, Фараатаа!

— Победихме Зимроел. Сега ще започнем битката в Алханроел, Инириис. Прехвърли хоботниците през Вътрешното море.

— Дадено.

— Победата е наша, Инириис! Уай-Юулисаан?

— Тук съм, Фараатаа!

— Още ли следиш коронала?

— Да. Напусна Еберсинул и пое към Треймон.

— Знае ли какво става в Зимроел?

— Не. Изцяло е погълнат от голямото пътуване.

— Занеси му доклада тогава. Кажи му за хоботниците в долината на Зимър, за ръждата по лузавендъра в низината, за смъртта на нийка, глейна и стаджата на запад от Дюлорн.

— Аз ли, Фараатаа?

— Трябва да изпреварим осведомителите му. Нека научи новините първо от нас, така ще успеем да се доближим до него. Стани негов съветник по болестите на растенията, Уай-Юулисаан. Осведоми го какво става и му помогни в борбата с новата напаст. Ние трябва да знаем какви контрамерки се планират. Победата е наша, Уай-Юулисаан.

— Победата е наша, Фараатаа!

14

След повече от час посланието най-сетне стигна до висшия говорител Хорнкаст в тясната му бърлога високо горе, малко извън обсега на Тройните сенки.

„Ела в тронната зала веднага“

Сепултроув

Висшият говорител гневно изгледа приносителите. Те знаеха, че не бива да го безпокоят в тази зала, освен в спешни, извънредни случаи.

— Какво има? Нима умира? Или вече е мъртъв?

— Не ни е известно, сър.

— Как ви се видя Сепултроув, беше ли смутен?

— Изглеждаше неспокоен, сър, но нямаме представа…

Добре. Няма значение. Идвам след малко.

Хорнкаст кисело си помисли, че ако събитието е настъпило, едвали би могло да се случи в по-неподходящ момент. След като Тиеверак бе издържал толкова десетилетия, не можеше ли да издаяни поне още час-два и след това да хвърли топа. Ако, разбира се, това наистина се беше случило.

— Да те изчакам ли? — попита златокосата му посетителка.

Той поклати глава.