Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 7

— Господине — каза Питър. — Сърдечният ритъм е нарушен.

Меймикониън се вгледа с присвити клепачи в осцилоскопа на Питър и заяви:

— Това е нормално. — В гласа му прозвуча раздразнение, че го прекъсват.

Меймикониън предаде скалпела — сега — лъскав и аленочервен — на сестрата. Тя му подаде триона за срязване на гръдната кост и той го включи. Бръмченето му заглуши писукането на ЕКГ-осцилоскопа на Питър. Въртящото се острие на триона сряза стернума. От кухината на тялото се разнесе парлива миризма — на кост, превърната в прах. След като стернумът бе разрязан, дойде ред на две технически лица, които се заеха с апарата за отваряне на гръдния кош. Те поработиха с него, докато се показа сърцето. То биеше точно с един удар в минута.

Меймикониън вдигна глава. На стената срещу него се намираше ишемичният брояч — той щеше да се задейства в момента, когато хирургът изрежеше органа. Предназначението му беше да измери времето, когато до сърцето няма да има приток на кръв. До Меймикониън имаше пластмасов контейнер, пълен с физиологичен разтвор. Сърцето щеше да бъде потопено там, за да се отстрани излишната кръв. След това щеше да бъде поставено в контейнер, пълен с лед, за да го откарат до Садбъри.

Меймикониън поиска друг скалпел и се наведе да среже перикардиума. И тъкмо когато острието потъна в мембраната, заобикаляща сърцето…

Гръдният кош на Енцо Бандело, който според закона бе мъртъв донор, се издигна силно.

От вентилационната дихателна тръба се откъсна въздишка.

След миг се чу втора.

— Господи! — прошепна Питър.

Меймикониън изглеждаше раздразнен. Скритите му в ръкавицата пръсти щракнаха към една от медицинските сестри.

— Още миолок!

Тя се приближи и направи втора инжекция.

Гласът на Меймикониън беше саркастичен:

— Я да видим дали ще успеем да довършим проклетата операция, преди донорът да стане и да си тръгне. Започваме ли, дами и господа?

Питър беше изумен. Меймикониън приключи с освобождаването на сърцето. Това означаваше, че вече не е нужен оператор на ЕКГ-осцилоскопа, така че Питър се качи в галерията и оттам продължи да наблюдава операцията по извличането на останалите органи. Когато всичко приключи, а тялото на Енцо Бандело беше зашито и препратено в моргата, Питър слезе зашеметен в стаята за измиване на хирургическия екип. Там беше Хуа — тъкмо сваляше ръкавиците си.

— Какво всъщност стана? — попита Питър.

Хуа го погледна уморено.

— Имаш предвид въздишките ли? — Тя сви рамене. — Това се случва доста често.

— Но Ен… но донорът беше мъртъв.

— Разбира се. Но ние поддържахме жизнените функции на организма му. Понякога има такава реакция.

— Ами… какви бяха тези инжекции? Какво е „Миолок“?

— Вещество, което парализира мускулите. Трябва да се инжектира, защото в случай, че пропуснем, коленете на донора понякога се вдигат към гръдния кош, когато започне операцията по освобождаването на органите.

Питър беше отвратен.

— Наистина ли?

— Аха — отвърна тя. — Просто днес Даян не си бе свършила добре работата и… Направо ме втриса, когато труповете започнат да мърдат по този начин, но това е трансплантационната хирургия, какво да се прави.