Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 6

Той застана до уреда и увеличи контраста на дисплея. Пулсът беше нормален, нямаше и следа от някакво увреждане на сърдечния мускул.

Това го смрази. От гледна точка на закона младежът беше мъртъв, но все още имаше пулс.

— Аз съм Хуа — представи се азиатката. — За пръв път ли присъствате на операция?

Питър кимна утвърдително.

— Бил съм на няколко незначителни процедури, ала нищо не беше като това сега.

Устата на Хуа бяха покрити с маска за лице, но Питър забеляза, че около очите й се появиха бръчиците на усмивка.

— Ще свикнете — каза тя.

В отсрещната част на операционната се виждаше осветен екран, върху който беше показана рентгеновата снимка на гръдния кош на Енцо. Белите дробове не бяха престанали да функционират и гръдният кош не бе увреден. Сърцето, чийто силует се забелязваше в центъра на образа, изглеждаше добре.

Влезе Меймикониън. Всички очи се обърнаха към него — той беше диригентът на техния оркестър.

— Добро утро на всички — поздрави той. — Започваме работа, нали? — После се приближи до тялото на Енцо.

— Кръвното налягане спадна малко — каза Хуа.

— Кристалоидна течност, моля — изрече спокойно Меймикониън, обхождайки с поглед данните на уредите. — И нека добавим още малко допамин.

Меймикониън застана от дясната страна на Енцо, непосредствено до гръдния му кош. Срещу него се разположи сестрата, която беше донесла кърпа и престилка на Питър. До нея хирург асистент държеше рефрактора на коремната стена. Пет еднолитрови контейнера с изстуден лактат на Рингър бяха подредени в права линия върху малка маса, така че бързо можеха да бъдат вкарани в кухината на гръдния кош. Една медицинска сестра държеше шест единици готови за употреба червени кръвни клетки. Питър, който беше откъм главата на донора, се опита да не се пречка.

До Питър стоеше специалистът перфузионист, представител на индийската общност сикхи, с голяма зелена хирургическа шапка върху тюрбана си. Той наблюдаваше поредицата данни, обозначени с картончета: температури, артериална клапа и сърдечна дейност. До него друго техническо лице внимателно наблюдаваше издигането и спускането на вентилационния черен мях, чрез който се поддържаше дишането на Енцо.

— Да започваме — каза Меймикониън.

Една медицинска сестра инжектира нещо в тялото на Енцо и съобщи по микрофона, провесен на тънка жица от тавана:

— Инжектиран „Миолок“ в 10:02 часа сутринта.

Доктор Меймикониън помоли за скалпел и направи разрез, който започваше точно под адамовата ябълка и завършваше в средата на гръдния кош. Скалпелът сряза кожата с лекота, плъзна се, разсичайки мускулните влакна и подкожната мазнина, и се сблъска с гръдната кост.

ЕКГ леко потрепна. Питър хвърли бърз поглед към един от мониторите на Хуа — кръвното налягане също се повишаваше.