Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 8

Питър носеше в портфейла си разписание на лекциите на своята приятелка Кейти Чърчил. Той беше първа година от магистратурата си, тя — последна от бакалавърската си степен по химия. След двадесетина минути Кейти щеше да приключи с последната си лекция за днес — полимери, и Питър я чакаше в коридора.

Лекцията свърши и Кейти излезе — бъбреше оживено с приятелката си Джасмин, която първа зърна Питър.

— О! — подхвърли тя с усмивка и дръпна Кейти за ръкава. — Я виж кой е тук! Самият прекрасен принц.

Питър й се усмихна за миг, но всъщност очите му търсеха единствено Кейти. Лицето на Кейти приличаше на сърчице, косата й бе дълга и черна, а огромните очи — сини. Тя се усмихна лъчезарно — както винаги, когато го зърнеше. Въпреки всичко, което бе видял този ден, Питър усети, че също се усмихва. Всеки път се случваше така. Между тях двамата протичаше електричество — Джасмин и другите им приятели често коментираха този факт.

— Оставям ви на мира, влюбени гълъбчета — рече Джасмин усмихнато.

Питър и Кейти й казаха „довиждане“, после се целунаха. В момента на този кратък контакт Питър почувства, че отново се зарежда с енергия. Вече три години ходеше с Кейти, но всяка прегръдка все още беше истинско чудо.

Когато се откъснаха един от друг, Питър попита:

— Какво смяташ да правиш до довечера?

— Мислех да се отбия до катедрата по изкуствата. Искам да видя дали няма да имам време за занятия по керамика, но това може да почака — заяви Кейти игриво. Всяка излишна флуоресцентна лампа над главите им бе угасена, за да се правят икономии, но усмивката на Кейти освети целия коридор. — Защо, какво предлагаш?

— Да дойдеш с мен в библиотеката.

Отново чудната й усмивка.

— Нито аз, нито ти сме особено тихи — подхвана Кейти. — Дори и да го направим някъде, където обикновено няма много хора — може би в сектора за канадска литература, шумът пак би обезпокоил доста хора.

Питър се разсмя и отново се наведе да я целуне.

— Може би след това — рече той. — Първо имам нужда от помощ за едно малко проучване. Моля.

Хванаха се за ръце и тръгнаха.

— Какво ще проучваме?

— Смъртта — отговори Питър.

Кейти разтвори широко очи.

— Защо?

— Днес присъствах на част от необходимия задължителен практикум, наблюдавах данните на ЕКГ-осцилоскопа по време на операция за освобождаване на сърце за трансплантация.

Очите й блеснаха.

— Звучи очарователно.

— Така беше, но…

— Какво „но“?

— Не мисля, че донорът беше мъртъв, преди да започнат да изваждат органите му.

— О, я стига! — възкликна Кейти, пусна ръката му и после леко го плесна по рамото.

— Говоря съвсем сериозно. Когато операцията започна, кръвното му налягане се повиши и сърдечният ритъм се усили. Това са класическите признаци на стрес — или дори болка. А те анестезираха тялото. Само си помисли: сложиха упойка на човек, за когото се предполага, че е умрял.

— Наистина ли?

— Да. И когато хирургът сряза перикардиума, пациентът се задъха.

— Боже мой! И какво направи хирургът?

— Нареди да инжектират още една доза мускулен парализатор, после продължи операцията. Изглежда, всички останали смятаха, че това е напълно в реда на нещата. Естествено, когато операцията завърши, донорът наистина беше мъртъв.