Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 5

Питър знаеше, че някъде в Садбъри се радват. Там пристигаше сърце; щеше да бъде спасен човешки живот. Да, някъде там се радваха хора.

Но не и тук.

Той продължи по коридора.

Стигна в стаята за подготовка на екипа. Оттам, през голям прозорец, се виждаше операционната. Повечето от членовете на хирургическия екип вече бяха дошли. Тялото на Енцо беше подготвено — торсът бе обръснат, вече бяха нанесени два слоя йод с цвят на ръжда, прозрачен пластмасов лист покриваше мястото, където щяха да оперират.

Питър се опита да види онова, на което останалите бяха специално обучавани да не обръщат внимание: лицето на донора. От него не се виждаше много — почти цялата глава на Енцо беше покрита с тънък чаршаф; виждаше се единствено тръбата, която поддържаше дишането. Трансплантационният екип съзнателно не се запознаваше с личността на донора — лекарите казваха, че така им било по-лесно. Вероятно Питър беше единственият, който знаеше името на момчето.

Пред операционната зала имаше две мивки. Питър започна почистването на ръцете си — според правилника то трябваше да продължи осем минути. Над мивката имаше цифров брояч, който измерваше времето с точност до секунда.

След пет минути пристигна и доктор Меймикониън и започна да се мие на съседната мивка. Той имаше стоманеносива коса и издадена напред долна челюст — приличаше по-скоро на застаряващ супергерой, отколкото на хирург.

— Кой сте вие? — попита Меймикониън, докато се миеше.

— Аз съм Питър Хобсън, господине. Дипломант по био-медицинско инженерство.

— Приятно ми е да се запозная с вас, Питър — усмихна се хирургът и продължи да се мие. — Извинявайте, че не се здрависахме — добави той със смях. — И каква ще е вашата роля тук днес?

— Ами от нас изискват като курсова работа да наберем четиридесет часа занимания с медицинска техника по време на действително протичаща операция. Професор Кофакс — той е ръководител на темата ми — уреди днес да следя апаратурата за кардиограмите. — Питър замълча, после добави: — Ако нямате нищо напротив, разбира се.

— Не, нямам — отговори Меймикониън. — Гледайте и се учете.

— Да, господине.

Броячът над мивката на Питър звънна. Той не беше свикнал с това; чувстваше ръцете си изтръпнали. Вдигна ги на височина на раменете. Веднага се приближи медицинска сестра, която носеше кърпа. Питър взе кърпата, изсуши ръцете си, после облече стерилната зелена престилка — сестрата му я държеше.

— Размерът на ръкавиците? — попита тя.

— Седем.

Тя разпечата един пакет, извади чифт гумени ръкавици и ги постави на ръцете му.

Питър влезе в операционната зала. От галерията за наблюдения над главата му, през стъкления таван, надолу се взираха десетина души.

В средата на помещението имаше маса, върху която бе поставено тялото на Енцо. В него бяха пъхнати няколко тръби: три линии с датчици за следене на различни параметри, датчик, свързан с артерията, чрез който се наблюдаваше кръвното налягане, датчик, свързан с централната вена и сърцето, чрез който се водеше наблюдение на хидратационното ниво. Млада жена с азиатски черти седеше на висок стол и наблюдаваше мониторите, отчитащи тези величини, монитора за нивото на въглеродния двуокис и волюметричната инфузионна помпа. Плюс осцилоскопа с ЕКГ, монтиран над главата на Енцо, разбира се, с който сега щеше да се заеме Питър.