Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 9

Излязоха от сградата „Лаш Милър“ и тръгнаха по улицата.

— И какво искаш да откриеш? — попита Кейти.

— Искам да разбера как определят, че някой е мъртъв, преди да започнат да изваждат органите му.

След около час Кейти влезе в кабината в библиотеката, където седеше Питър, и каза:

— Намерих нещо.

Той нетърпеливо вдигна глава.

Тя притегли един стол, седна до него и сложи в скута си някакъв тежък том.

— Това е книга, описваща всички процедури при трансплантация на органи. Проблемът при подобен род операции е, че никога не прекратяват изкуственото поддържане на жизнените функции на тялото. Ако го направят, качеството на органите ще се влоши. Следователно макар че донорите са обявени за мъртви, сърцата им никога не са спирали. По отношение на електрокардиограмата донорът, за когото се предполага, че е мъртъв, всъщност е жив като мен и теб.

Питър кимна възбудено. Беше се надявал, че ще намери тъкмо това.

— И как всъщност решават дали донорът е мъртъв?

— Един от начините е да пръснат леденостудена вода в ушите му.

— Шегуваш се!

— Не. Тук пише, че човек се стряска, дори да се намира в състояние на дълбока кома, и че това често причинява спонтанно повръщане.

— Това ли е единственият тест?

— Не. Например потриват повърхността на очната ябълка, за да проверят дали донорът се опитва да примигне. И изтеглят онова… как се казваше? С което им подават въздух.

— Ендотраехален вентилатор.

— Да — отговори Кейти. — Изтеглят го за известно време, за да видят дали нуждата от кислород ще накара донора да диша самостоятелно.

— А какво пише за електрокардиограмите?

— Виж, това е английска книга. Когато е била публикувана, законът не е изисквал ЕКГ-тата да бъдат задължителни за определяне дали донорът е мъртъв, или не.

— Невероятно! — възкликна Питър.

— Но тук, в Северна Америка, са задължителни, нали?

— Не знам. Но сигурно е така.

— Значи сърдечната дейност на донора, когото си видял днес, е щяла да спре, преди да вземат органите му.

— Може би — отвърна Питър. — Но когато имахме лекции за ЕКГ, професорът говореше за хора, чиято сърдечна дейност е спряла, а впоследствие са дали признаци на мозъчна активност.

— Виж — заяви Кейти, — донорът може да е жив в някаква нищожна степен, но…

Той поклати глава.

— Не съм сигурен дали наистина е чак толкова нищожна. Сърцето бие, мозъкът получава наситена с кислород кръв, има признаци, че донорът изпитва болка.

— Дори да е така — рече Кейти, — дори ако всичко, което каза, е истина, не можеш да отречеш, че мозък, който не е проявил никаква активност за продължителен период, е сериозно увреден. В такъв случай приказваме за най-обикновено вегетиране.

— Вероятно имаш право — отговори Питър. — Но има разлика между това да вземаш органи от мъртъвци и да ги откъсваш от тялото на жив човек, независимо от това колко сериозно е увредена мозъчната му дейност.

Кейти не възрази и отиде да продължи търсенето. Скоро намери доклад за проучване, извършено в продължение на три години с пациенти, загинали при сърдечносъдова недостатъчност в болницата „Хенри Форд“ в Детройт. Една трета от пациентите, получили диагноза за липса на сърдечна дейност, всъщност бяха имали такава. Това било открито посредством катетри, вкарани в кръвоносната им система. Докладът намекваше, че тези пациенти са обявявани за мъртви преждевременно.