Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 169

Убиецът на Ханс Ларсен остана неоткрит — поне в очите на обществеността, поне в реалния свят. А смъртта на Род Чърчил бе включена в списъка на злополучните инциденти — пациентът просто не беше спазил препоръките на лекаря.

Убийството на Сандра Файлоу също остана загадка — благодарение на самата нея. Тя се движеше свободно из електронната мрежа, навлизаше в зоната за сигурност на полицейските компютри и беше в течение на извършваните престъпления; нейният двойник дори беше направил коледен подарък на Питър: бе заличил данните за неговите пръстови отпечатъци (отбелязани като неидентифицирани) в къщата й — предпазните мерки на Питър в това отношение бяха напълно недостатъчни; освен това двойникът на Сандра бе изтрил големи пасажи във файловете на детектив Сандра Файлоу във връзка със случаите Ларсен и Род Чърчил. След като беше проучила в подробности спомените и начина на мислене на Питър Хобсън, тя може би не му беше простила, но поне не искаше друго наказание за него освен онова, което му бе наложила собствената му съвест.

И наистина, угризенията на съвестта го измъчваха през всичките останали дни на живота му. „Всички бяхме тръгнали към рая, ала същевременно се придвижвахме в обратна посока.“

Питър се обърна към жена си.

— Донесе ли ти навечерието на Новата година някакви нови решения?

Тя кимна утвърдително. Очите й потърсиха неговите.

— Ще напусна работата си.

Питър беше изумен.

— Какво?

— Ще напусна работата си в рекламната агенция. Разполагаме с повече пари, отколкото някога сме си представяли, че ще имаме. Ти ще спечелиш още повече с договори за детектора на душата. Ще се върна в университета.

— Наистина ли?

— Да. Вече взех необходимите формуляри за подаване на молба.

Възцари се тишина. Питър се чудеше какво да каже.

— Това е прекрасно — каза накрая той. — Но… но не е задължително да го правиш, разбираш ли?

— Да, разбирам. Не го правя заради теб. Правя го заради себе си. Време беше.

Той кимна. Разбираше.

На телевизионния екран се появи огромен цифров часовник; числата му бяха направени от матрица, съдържаща безброй бели електрически крушки: 23:58.

— Ами ти? — попита тя.

— Моля?

— На теб Новата година носи ли ти някакви нови решения?

Той помисли за миг, после сви леко рамене.

— Да преживея 2012 година.

Кейти докосна ръката му. Единадесет часът и петдесет и девет минути.

— Пусни звука — каза тя.

Питър натисна дистанционното управление.

Човешкото множество ревеше, обхванато от възбуда. С приближаването на полунощ церемониалмайсторът — главният дисководещ на станция „Много музика“, започна да отброява последните секунди на отиващата си година заедно с всички хора, събрани на площада:

— Петнадесет, четиринадесет. Тринадесет…

Питър напълни две чаши за вино с проблясваща минерална вода.

— Десет. Девет. Осем.

— За Новата година — каза Питър и подаде чашата на Кейти. След това двамата чукнаха кристалните ръбове един о друг.

— Пет! Четири! Три!

— За една по-добра година! — пожела Кейти.

Хиляди гласове извикаха през стереоговорителите:

— Честита Нова година!