Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 167

Питър продължаваше да натиска копчетата, сменяйки каналите.

Извънбрачната връзка на Кейти му беше оказала огромно въздействие.

Беше плакал за пръв път от четвърт век.

Но безсмъртният двойник бе сметнал, че тази история е нещо съвсем маловажно.

Питър издиша шумно.

Той обичаше жена си.

И беше наранен от нея.

Болката беше… беше остра.

Амбротос вече не я чувстваше така дълбоко.

Фактът, че ще премине през вечността, без да изпитва вълнения, му изглеждаше нещо неправилно.

Извънбрачната връзка на Кейти не го беше унищожила и това по някакъв начин го правеше по-малко жив.

Качество, а не количество.

Ханс Ларсен беше грешил през целия си живот, разбира се.

Питър престана да превключва каналите. По френската програма показаха гола жена.

Питър се възхити на формите й.

Щеше ли безсмъртен мъж да спре, за да се възхити от красива жена? Щеше ли да изпита наслада от хубаво ядене? Можеше ли да почувства болката от предателството в любовта или радостта, когато пламъкът на обичта отново се разгори? Може би да, но не така интензивно, не така остро, не така ярко.

Просто едно събитие в потока на безкрайността.

Питър угаси телевизора.

Кейти му беше казала, че не се интересува от безсмъртието, и Питър осъзна, че и самият той не се интересува. В крайна сметка имаше нещо повече от този живот, нещо отвъд него, нещо мистериозно.

И той искаше да разбере какво е то. Накрая, разбира се.

Питър беше определил всичко. Началото на живота. Края на живота.

Поне за себе си той беше определил какво означава да бъдеш човешко същество.

Беше направил своя избор.

Умът на Александрия Файлоу пътуваше из електронната мрежа. Двойникът Контрол на Питър Хобсън беше огромен — съдържаше гигабайти данни. Независимо от това колко потайно някой се опитваше да премести такова огромно количество информация, тя винаги щеше да бъде откривана. Сандра беше успяла да го проследи в САЩ чрез военните компютри, след това в международната финансова мрежа, после пак в Канада, отвъд океана в Англия, след това Франция, Германия…

И сега двойникът убиец се намираше в масивния централен процесор на немската поща — Бундеспост.

Но Сандра не го беше проследила директно дотам. Вместо това тя беше отишла в процесора на Германската хидроелектротехническа комисия, където беше инсталирала в главния компютър малка програма: в предварително определено време програмата щеше да разруши системата и това щеше да предизвика прекъсване на електрозахранването на целия град.

Както обикновено електротехническата комисия беше осигурила необходимото захранване предната вечер — и Сандра си позволи да остане в процесора, извършващ необходимото подсигуряване. Двойникът на Александрия Файлоу, който понастоящем представляваше тя, щеше да бъде унищожен. Това щеше да стане, когато паметта RAM, в която се намираше Сандра, щеше да се изтрие по време на принудителното спиране на електрозахранването. Тя съжаляваше единствено, че когато се възстановеше, нямаше да си спомня нищо за този велик триумф. Но някой ден може би щяха да се появят други електронни престъпници, които трябваше да получат справедливо възмездие — и тя искаше да бъде готова.