Читать «Звездният звяр» онлайн - страница 134

— В такъв случай предайте на госта, че нямаме намерение да преговаряме с варвари — тихо изрече Кайку. — Кажете им да си приберат боклуците. Внимавайте да предадете точно думите ми! Да си приберат боклуците, с които омърсиха нашия дом, и бързо да се връщал на кораба си. Настояваме да си заминат незабавно. Трябва да вземат и скъпоценната си хрошия на борда, дори ако се наложи да го направят насила, иначе никога вече няма да могат да я видят, понеже няма да позволим вече да кацнат на Земята.

Фтамъл изглеждаше така, сякаш всеки миг може да избухне в сълзи, макар че всъщност не притежаваше способността да плаче.

— Моля ви! Не ги предизвиквайте! Може да разказвам детски приказки, може да излизам извън рамките на професионалните си задължения, но те са в състояние веднага да разрушат този град дори без помощта на кораба си!

— Предайте им думите ми. Край на конференцията.

Кайку се изправи, даде на останалите знак с очи да го последват и тръгна за стаичката.

Двойникът поведе групата. Макклур улови Кайку за ръката и тръгна в крак с него.

— Хенри, вярно е, че вие отговаряте за това, но не трябва ли да поговорите по-подробно? Те са диви зверове. Като нищо могат…

— Господин Макклур — тихо каза Кайку, — нека си припомним думите на един наш изтъкнат предшественик: при общуването с определени типове човек трябва да ги настъпва дотогава, докато не започнат да му се извиняват.

И Кайку насочи секретаря към вратата.

— Ами ако не го сторят?

— Съществува такъв риск. Но, моля ви… Нека да не водим спор в тяхно присъствие.

Влязоха в стаичката и затвориха вратата. Гринбърг се обърна към Кайку:

— Добър хол, шефе, но какво ще правим сега?

— Ще чакаме.

— Хубаво.

Гринбърг не го свърташе на едно място. Отиде до вградения в стената монитор и включи картина от залата. Хрошиите не си бяха тръгнали. Едва откри медузоида Фтамъл, заобиколен от извънземните същества, които значително го превъзхождаха по размери. Двойникът попита Кайку:

— Трябвам ли ви още, сър?

— Не, Артър. Добра работа свърши.

— Благодаря. Тъкмо ще имам време да сваля този грим и да хвана второто полувреме от поредния мач.

— Чудесно. Но по-добре си сменете външността тук.

— Ами, репортерите са наясно. Знаят играта.

И актьорът тръгна, като си подсвиркваше. Макклур седна, запали пура, дръпна и я изгаси.

— Хенри, трябва да уведомите главнокомандващия.

— Уведомен е. Ще чакаме.

И те започнаха да чакат. Изведнъж Гринбърг каза: „Фтамъл идва насам!“, изтича до вратата и посрещна рарджилианеца.

Доктор Фтамъл изглеждаше много напрегнат.

— Скъпи ми господин Кайку — започна той, — хрошианският командир заяви, че те са съгласни да изпълнят вашите странни желания, за да се стигне до скорошно разрешение на въпроса. Настоява да му предадете младия Стюарт още сега.

— Моля да му обясните, че е разбрал напълно погрешно в какво се състоят приятелските отношения между цивилизованите хора. Няма да заложим свободата на един от нашите граждани, за да спечелим съмнителното им благоразположение, така както те не биха заложили свободата на своята хрошия Глупи. След което кажете на командира, че им нареждам веднага да си тръгнат.