Читать «Звездният звяр» онлайн - страница 132
Робърт Хайнлайн
Гринбърг докосна лакътя му.
— И тук са сложили оръжия — прошепна той. — Виждате ли онова там, отзад?
Господин Кайку отговори:
— Предполага се да не знаем, че това е оръжие. Ще приемем, че са донесли апаратура, за да запишат конференцията.
Край предния пост на хрошиите стоеше и доктор Фтамъл и заместник-секретарят се обърна към него:
— Обяснете им какво представлява нашият генерален секретар. Кажете, че е начело на седемнайсет силни планети.
Рарджилианецът се поколеба.
— А какво да кажа за президента на вашия Съвет?
— В дадения случай генералният секретар ще изпълни и двете функции.
— Много добре, приятелю.
Рарджилианецът заговори с писклив глас, който напомняше на Кайку скимтене на кученца. Хрошията му отговори кротко в същия регистър и изведнъж Кайку усети, че го е напуснала онази боязън, която изпита под втренчения поглед на чуждоземеца. Не беше възможно човек да изпитва страхопочитание пред същество с глас на самотно кутре. И все пак Кайку си припомни, че звученето на речта не е пречка на нея да се дават смъртоносни заповеди.
Фтамъл заговори отново.
— Тук, редом с мен, се намира господин… (Последва дълъг цвъртеж на непознатия език), който е командир на кораба и експедицията. Тя… Не, по-добре да е „той“. Той е потомствен маршал и… — Рарджилианецът се засуети. — Вие нямате такъв ранг. Може би най-близкото е сенешал.
Гринбърг изведнъж се обади:
— Не може ли да го замените с „шеф“, докторе?
— Подходящо предложение. Да, това е техният шеф. Нейната… Неговото социално положение не е най-високото, но на практика разполага с неограничена власт.
Кайку попита:
— Толкова ли е голяма властта му, че да е упълномощен да води преговори?
— О, да, естествено!
— Тогава да продължим нататък — каза Кайку, обърна се към актьора и му кимна. После се наведе над масата до него и прошепна, като използуваше заглушителя: — Записвате ли?
Отговори глас, който прозвуча само в ушите му:
— Да, сър. За миг картината се изгуби, но сега всичко е наред.
— А слушат ли генералният секретар и главнокомандващият?
— Сигурно слушат, сър. Кабинетите им са включени.
— Много добре — каза Кайку и започна да следи речта на генералния секретар.
Речта беше кратка, но актьорът я произнесе с голямо достойнство, като поспираше, за да успява Фтамъл да превежда. Генералният секретар приветствува хрошиите с пристигането им на Земята и ги увери в радостта на хората от Федерацията, че извънземните най-после са намерили изгубеното си отроче. После добави, че това щастливо събитие би трябвало да стане причина хрошиите да заемат своето законно място в Общността на цивилизациите.