Читать «Звездният звяр» онлайн - страница 131

Подаръците пристигнаха преди хрошиите.

Бяха отрупани от двете страни на огромната зала и количеството им говореше за щедрост, макар стойността и качеството им още да не бяха известни. Ксенолозите от Департамента бяха нетърпеливи като деца, получили подаръци за рождените си дни, но господин Кайку нареди да се въздържат, докато свърши конференцията.

Когато хрошианската делегация влезе, Сергей Гринбърг отиде при господин Кайку, който седеше в стаичката на лектора зад трибуната. Изглеждаше притеснен.

— Тая работа нещо не ми харесва, шефе.

Кайку вдигна очи към него.

— А защо?

Гринбърг стрелна с поглед другите присъствуващи: господин Макклур и дубльора на генералния секретар. Дубльорът, опитен актьор, само кимна и продължи да разучава речта, която щеше да държи, но Макклур рязко попита:

— Какво е станало, Гринбърг? Да не замислят нещо?

— Надявам се, че не — отговори Гринбърг и отново се обърна към Кайку: — Проверих положението от стратолет и ми се видя добро. Булевардът на Слънцата е барикадиран оттук до космодрума, отстрани са отрупани толкова сили, че стигат за една малка война. После, когато шествието напусна космодрума, летях над началото на колоната. Те разположиха свои подкрепления горе-долу на всеки петстотин метра, а на всяко стратегически удобно място издигаха и някакви съоръжения. Може би просто подготвяха пунктове за връзка с кораба си, но се съмнявам. Мисля, че става въпрос за разполагането на оръжия.

— Аз също — съгласи се Кайку.

Секретарят се намеси с тревога в гласа:

— Вижте какво, господин Кайку…

— Оставете ни да говорим, господин Макклур. Сергей, главнокомандващият докладва същото преди тебе. Посъветвах генералния секретар да не предприемаме нищо, освен ако не се опитат да минат през барикадите.

— Може да дадем много жертви.

— Не е изключено. Но какво би направил самият ти, Сергей, ако ти се налага да влезеш в чуждоземен лагер на преговори? Ще се довериш ли напълно? Или ще се опиташ да подготвиш отстъплението си?

— Хм… Имате право.

— Това ми се струва най-благоприятният признак досега. Ако са оставили оръжие, както се надявам, значи, че не ни смятат за недостойни противници. Никой не изпраща артилерия против мишки — каза Кайку и се огледа. — Няма ли да влизаме? Мисля, че им дадохме доста време, за да се опомнят. Готов ли сте, Артър?

— Напълно — каза дубльорът на генералния секретар и побутна настрани речта. — Тоя младок Робинс разбира от речи. Избягва натрупването на шипяши звукове. Така че няма да наплюя първите пет реда от публиката.

— Чудесно.

Влязоха в залата. Най-напред актьорът, след него секретарят, после постоянният заместник-секретар и накрая — помощникът му.

От дългото шествие хрошии, напуснали космодрума, само десетина се намираха в залата, но дори и при този брой помещението изглеждаше запълнено. Господин Кайку погледна надолу към тях с интерес, понеже за пръв път виждаше хрошии. И веднага му стана ясно, че тези същества не излъчват комичната благост на Глупи, застанал пред обектив. Тези хрошии бяха възрастни, макар и с по-дребни размери от него. Една хрошия, застанала точно пред подиума между двама свои сьбратя, също го гледаше. Погледът й беше хладен и уверен. Господин Кайку установи, че втренчените очи на извънземния гост го притесняват, поиска му се да отмести поглед. Но вместо това продължи да гледа и си каза, че неговият хипнотерапевт върши това не по-лошо от хрошията, а може би и по-добре.