Читать «Звездният звяр» онлайн - страница 130

— Добре. Ще уведомя Фтамъл. Така поне ще прекарат спокойно нощта.

— Но понеже са нетърпеливи, ще отложим срещата за вдругиден, за да засилим нетърпението им. — Кайку спря и за миг се замисли, после добави: — Кажи на Фтамъл да им предаде следното: нашите обичаи изискват страната, която желае да преговаря, най-напред да изпрати подаръци. Да им обясни също, че колкото по-сериозен е обсъжданият въпрос, толкова по-щедри трябва да са подаръците. Лошият подарък би предрешил изхода на молбата им.

Гринбърг се намръщи.

— Имате предвид някаква измама, но аз не се досещам. Фтамъл знае, че нашите обичаи не го изискват.

— Можеш ли да му внушиш, че това е обичай, на който не е попадал? Или пък да му довериш истината? Според мене той се колебае. Предан е на клиентите си, но симпатизира на нас.

— По-добре да не правя опит да го заблуждавам. Но да се накара един рарджилианец да лъже, когато е нает да превежда… Съмнявам се дали ще може да го направи.

— Тогава го представи така, все едно че не е лъжа. Кажи му, че обичаят е много древен, което си е истина, че прибягваме до него само в достатъчно важни случаи, какъвто е сегашният. Остави го сам да прецени и му обясни каква цел преследваме, за да бъде преводът му добронамерен.

— Така може. Но защо, шефе? Само за да си придадем тежест ли?

— Позна. Позицията ни в преговорите е слаба, задължително е ние да сме първите, които поставят условия. Надеждата ми е, че символът на просителя, носещ дарове, е универсален. Поне досега не сме се сблъсквали с противното.

— Ами ако хрошиите откажат да ни донесат съкровища?

— Ще седим и ще чакаме, докато променят решението си — каза Кайку и добави: — Започвай да набелязваш екипа си. Утре искам да видя списъка на хората.

Гринбърг простена.

— Канех се да си лягам рано.

— Докато си на тая служба, никога не можеш да си правиш лични сметки. А, да… Щом конференцията свърши, изпрати някой кадърен човек… да речем, Питърс, за да огледа кораба им и да провери какви промени ще трябва да се направят за пътниците от Земята. После ще обясним на хрошиите от какво има нужда.

— Почакайте малко, шефе. Предпочитам нашите кораби. Откъде сте сигурен, че ще има място?

— Нашите кораби ще следват техния. Но хрошията Глупи заминава с тях, а младият Стюарт ще придружи Глупи, следователно мисията ни ще пътува с техния кораб, за да бъде момчето в общество на човеци.

— Ясно. Извинете.

— Ще има място. Нали междувременно ще оставят своя мисия тук? Иначе никой няма да замине. Сто хрошии, да се спрем на тази цифра, положително ще освободят жизнено пространство за сто души от нашите.

— С други думи, шефе, вие държите да има заложници — тихо каза Гринбърг.

— „Заложник“ е дума, която нито един дипломат не бива да използува — каза натъртено Кайку и пристъпи към материалите по бюрото си.

За конференцията избраха просторната зала на партера в сградата на Департамента, защото вратите й бяха достатъчно големи, а подът — достатъчно здрав. Може би щеше да е по-безопасно, ако се бяха събрали на космодрума, както настояваше доктор Фтамъл, но господин Кайку държеше хрошиите да дойдат при него, за да се спази протоколът.