Читать «Чудно хубаво е да се завърнеш у дома» онлайн - страница 8

— Мислех, че първите две седмици ще искаш да се отдадеш на театър и музика. Защо е тази внезапна промяна?

— Ще ти покажа. — Тя отиде до прозореца, отворен още от обяд. — Погледни този перваз — тя изписа инициалите си в праха. — Алън, този град е мръсен.

— Не можеш да очакваш десет милиона души да не вдигат прах.

— Но този боклук отива в дробовете ни. Какво е станало със законите, контролиращи смога?

— Това не е смог, а обикновена градска мръсотия.

— В Луна Сити никога не е имало подобно нещо. Там можех да си нося белия костюм, докато ми омръзне. Тук не би издържал и един ден.

— Манхатън няма покрив, нито филтри на всеки отвор за въздуха.

— Да, но би трябвало да има. Тук аз или ще замръзна, или ще се задуша.

— Смятах, че искаше да почувствуваш дъждовни капки по лицето си.

— Не ставай досаден. Искам това да стане навън, на село, на чистата зелена трева.

— Добре. И бездруго искам да започна книгата си. Ще се обадя на твоя агент по имота.

— Обадих му се тази сутрин. Можем да се нанесем по всяко време. Започнал е да подготвя къщата още щом е получил писмото ми.

В дома на баща му бе приготвен студен бюфет на крак, въпреки това Джоу веднага седна и остави да й донесат храната. Алън също искаше да седне, но положението му на почетен гост го принуждаваше да стои прав, макар да го боляха ходилата. Баща му го дръпна към бюфета.

— Ето, синко, опитай този гъши дроб. Ще ти подействува добре след диетата със зелено сирене.

Алън се съгласи, че пастетът е вкусен.

— Виж какво, синко, ти наистина трябва да разкажеш на тези хора за пътешествието си.

— Няма какво да им кажа, татко. Нека четат „Нешънъл Джиографик“.

— Глупости! — отвърна баща му и се обърна към гостите. — Всички да пазят тишина. Алън ще ни разкаже как живеят лунатиците.

Алън прехапа устни. Разбира се, гражданите на Луна Сити се наричаха така помежду си, но тук, на Земята, това обръщение не звучеше по същия начин.

— Ами всъщност аз нямам какво да ви кажа. Продължавайте да си хапвате.

— Ти разказвай, а ние ще си хапваме. Разкажи ни за Луна Сити. Видя ли Лунния човек? Хайде, Алън, разкажи ни как е животът на Луната?

— Не „на Луната“ — в Луната.

— Каква е разликата?

— Мисля, че няма разлика — той се колебаеше. Наистина нямаше начин да се обясни защо лунните колонисти подчертаваха, че живеят под повърхността на тази планета-спътник, но този израз го ядоса така, както името „Фриско“ ядосва жителя на Сан Франциско. — „В Луната“ — така казваме. С изключение на служителите от обсерваторията „Ричардсън“, изследователите и други от този род, ние не прекарваме много време на повърхността. Жилищните помещения са естествено под повърхността.

— Защо „естествено“? От метеорити ли се страхувате?

— Не повече, отколкото вие от мълниите. Под повърхността се изолираме от горещината и студа и поддържаме по-лесно налягането. Животът там е и по-евтин, и по-лек. Почвата се обработва лесно, а отвърстията действуват като вакуум в термос. Истински вакуум.

— Но, мистър Макрей — заговори една дама със сериозно изражение, — не ви ли се повреждат ушите, като живеете в херметически помещения?