Читать «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)» онлайн - страница 6

— Ироде, някой ден, предчувствувам го, ще бъдеш избран да заемеш най-високопоставено място в родината си. Затуй сега трябва да отдадеш всеки миг от младостта си в подготовка за това призвание. С тези твои способности накрая можеш да станеш управник, велик колкото дядо ти Ирод.

А Ирод му отвърна:

— Всичко това е чудесно, Атенодоре, но аз имам голямо, лошо семейство. Ти дори не можеш да си представиш каква банда от главорези са всички те, най-големите разбойници, каквито би могъл да срещнеш в целогодишно странствуване; а откакто дядо ми умря, преди осем години, чувам, че ни най-малко не са се поправили. И шест месеца няма да преживея, ако ме принудят да се завърна в родината си. (Това го е казал и бедният ми баща, когато се е учил тук, в Рим, в дома на Азиний Полион. И чичо ми Александър, който бил с него, казал същото. И са излезли прави.) Чичо ми, царят на Юдея, е олицетворение на стария Ирод, само че зъл вместо величествен в пороците си; а чичовците ми Филип и Антипа са същински лисици.

— Добродетелта е щит срещу многобройните пороци, принце мой — рече Атенодор. — Не забравяй, че еврейската нация е по-фанатично предадена на добродетелта от всяка друга нация в света; ако ти се покажеш добродетелен, те всички ще те последват в това.

Ирод му отвърна:

— Еврейската добродетел не се спогажда много с гръко-римската представа за добродетел, така както ти я проповядваш, Атенодоре. Но много ти благодаря за пророческите думи. Обещавам ти, че ако някога стана цар, ще бъда наистина добър цар; но докато още не съм седнал на престола, трудно ще ми е да бъда по-добродетелен от другите членове на моето семейство.

Колкото за характера на Ирод, какво да ви кажа? Повечето хора — това го знам от опит — не са нито добродетелни, нито негодници, нито добросърдечни, нито пък зли. Те са по малко от едното и по малко от другото и нито едното, нито другото за дълго: жалки мижитурки. Но някои остават верни на своя силен характер: това са хората, които бележат най-ярките следи в историята, и аз ще ги разделя на четири вида. На първо място са негодниците с каменни сърца, за които Макрон, префектът на преторианците по времето на Тиберий и Калигула, е великолепен пример. Следват ги добродетелните мъже със също тъй каменни сърца, за които Катон Цензора, моето страшилище, бе великолепен пример. Третият вид са добродетелните мъже със златни сърца като Атенодор и бедният ми убит брат Германик. И последните и най-редки сред всички са негодниците със златни сърца: от всички тях Ирод Агрипа беше най-идеалният възможен пример. Именно негодниците със златни сърца, тези антикатоновци, са най-ценните приятели в тежки моменти. От тях не очакваш нищо. Те са лишени от всякакви принципи, както сами си признават, и мислят само за собствените си облаги. Но иди при тях в миг на голяма беда и им кажи: „За бога, стори това и това за мене“, и те непременно ще го сторят — не като знак на приятелска услуга, но както сами ще ти заявят, просто защото това съвпадало със собствените им долни помисли: и не ще ти позволят да им благодариш. Тези антикатоновци са комарджии и прахосници, но това е все пак по-добре, отколкото да са скъперници. Те също тъй дружат непрестанно с пияници, убийци, с търговци-мошеници и сводници; но те самите рядко се напиват и ако организират някакво убийство, то жертвата им не ще е от най-оплакваните; те измамват най-често богатите измамници, а не невинните и нуждаещите се и никога не лягат с жена против нейната воля. Самият Ирод винаги разправяше, че по рождение си бил измамник. На което аз му отвръщах: