Читать «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)» онлайн - страница 4

Семейството му водеше началото си от Идумея, хълмистата страна, която лежи между Арабия и Южна Юдея; не беше от еврейски произход. Ирод Велики, чиято майка била арабкиня, бил назначен за управител на Галилея от Юлий Цезар по същото време, когато баща му бил назначен за управител на Юдея. Тогава бил едва петнайсетгодишен. Навлякъл си неприятности почти веднага, защото осъдил еврейски граждани на смърт без съдебен процес, докато потушавал разбойничеството в своята област, и бил изправен пред Синедриона, юдейския върховен съд. При този случай проявил голяма дързост, появявайки се пред съдиите в пурпурна мантия, заобиколен от въоръжени войници, но предварил присъдата, като се измъкнал тайно от Ерусалим. Римският управител на Сирия, при когото потърсил убежище, му дал ново назначение в тази провинция — управлението на една област до Ливан. С две думи, този Ирод Велики, чийто баща междувременно умрял от отрова, бил въздигнат за цар на юдеите със заповед, подписана от дядо ми Антоний и правуйчо ми Август (или Октавиан, както се наричал тогава), и управлявал трийсет години неумолимо и славно над владения, които били постоянно увеличавани от щедростта на Август. Женил се последователно за не по-малко от десет жени, сред които били и две от племенниците му, и накрая умрял, след няколко несполучливи опита за самоубийство, от най-мъчителната и отвратителна болест, позната на медицинската наука. Не съм чул да я наричат другояче освен Иродови скрофули, нито пък знам някой да е страдал от нея преди него, само симптомите й били: неутолим глад, последван от повръщане, загниващ стомах, дъх като на мърша, червеи в ануса и постоянно изтичане на слуз от червата. Болестта му причинявала непоносими болки и подбуждала до лудост и без туй буйната му натура. Евреите казвали, че това било божието наказание за двете му кръвосмесителни женитби. Първата му жена била Мариамна, от прочутия еврейски род Макаби, и Ирод бил страстно влюбен в нея. Ала веднаж, когато напуснал Ерусалим, за да се срещне с дядо ми Антоний в Лаодикея в Сирия, дал на първия си министър тайна заповед, в случай че той стане жертва на интригите на своите врагове, Мариамна да бъде убита, за да не падне в ръцете на Антоний; същото сторил и при друг подобен случай, когато отивал да се срещне с Август при Родос. (И Антоний, и Август имали лошата слава на сладострастници.) Когато научила за тези тайни заповеди, Мариамна се възмутила и изрекла пред майката и сестрата на Ирод думи, които мъдро трябвало да премълчи. Защото те ревнували властта на Мариамна над Ирод и още щом се върнал, повторили думите й пред него, като същевременно я обвинили, че по време на отсъствието му от яд и възмущение била прелюбодействувала — посочили за любовник самия министър. Ирод наредил да екзекутират и двамата. Но сетне бил обзет от такава дълбока скръб и разкаяние, че заболял от треска, която едва не го отнесла; а когато се съвзел, нравът му станал тъй мрачен и жесток, че и най-малкото подозрение го карало да убива най-добрите си приятели и близки роднини. Най-големият син на Мариамна бил една от многобройните жертви на Иродовия гняв: той и брат му били осъдени на смърт по обвинение, повдигнато от един природен брат, когото Ирод по-късно също осъдил на смърт за заговорничене срещу живота на баща си. По повод на тези екзекуции Август подхвърлил остроумието: „Бих предпочел да съм Иродова свиня, нежели негов син.“ Защото Ирод, евреин по религия, не ядял свинско и свинете му съответно доживявали до дълбока старост. Този нещастен принц, най-големият син на Мариамна, беше бащата на моя приятел Ирод Агрипа, когото Ирод Велики изпратил в Рим веднага щом го направил сирак, четиригодишен, за да бъде отгледан в двореца на Август.