Читать «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)» онлайн - страница 8
Робърт Грейвс
Ирод забяга в Идумея, дома на предците му, и се подслони в някаква разрушена пустинна крепост. Това беше, струва ми се, първото му посещение в Близкия Изток от детството му насам. По това време чичо му Антипа беше управител или тетрарх, както беше титлата, на Галилея с Гилеад. Защото владенията на Ирод Велики бяха разделени между тримата му синове: а именно между този Антипа, брат му Архелай, който стана цар на Юдея със Самария, и по-малкия му брат Филип, който стана тетрарх на Башан, страната, която лежи източно от Галилея, отвъд реката Йордан. Ирод принудил преданата си съпруга Киприя, която го бе последвала в пустинята, да се обърне от негово име към Антипа. Антипа му бе не само чичо, но и зет, тъй като се бе оженил за красивата му сестра Иродиада, бившата разведена съпруга на друг от неговите чичовци. Отначало Киприя не се съгласила, защото писмото трябвало да се адресира до Иродиада, която държала Антипа изцяло под чехъл, а тя наскоро се била скарала с Иродиада, по времето, когато Иродиада била на гости в Рим, и се заклела да не й проговори. Киприя заявила, че предпочита да остане в пустинята при техните диви, но гостоприемни роднини, отколкото да се унижава пред Иродиада. Ирод заплашил, че ще се самоубие, като скочи от бойниците на укреплението, и убедил Киприя, че говори съвсем сериозно, макар аз да съм уверен, че нямаше човек на света, по-малко склонен към самоубийство от Ирод. Тъй тя накрая написала писмото до Иродиада.
Иродиада останала много поласкана, че Киприя се признава за виновна при свадата, и увещала Антипа да покани Ирод и нея в Галилея. Назначили Ирод за магистрат (с малко годишно възнаграждение) на Тибериада, столицата, която Антипа бил вдигнал в чест на императора. Но скоро се скарал с Антипа, лениво, стиснато същество, който го карал непрестанно да му се чувствува длъжник за полученото.
— Как, племеннико, та ти дължиш насъщния си хляб на мене — заявил Антипа една вечер на някакво пиршество в Тир, на което бил поканил Ирод и Киприя да се поразвлекат — и ти се чудя, че си позволяваш да спориш с мене. — Ирод го оборвал по някакъв въпрос на римското право. Ирод отвърнал:
— Чичо Антипа, точно такава забележка съм очаквал да чуя от устата ти.
— Какво искаш да кажеш, уважаеми? — гневно креснал Антипа.
— Искам да кажа, че не си друго освен един провинциален дебелак — отвърнал Ирод — колкото невъзпитан, толкова и невеж по същността на законите, които управляват империята, и толкова невеж по същността на тези закони, колкото си стиснат за парите си.
— Ти трябва да си пиян, Агрипа, за да ми приказваш така — заекнал Антипа със зачервено лице.
— Не, не е от виното, което
