Читать «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)» онлайн - страница 7

— Не, ти в същността си си добродетелен човек, надянал маската на измамник.

Това го вбесяваше. Месец-два преди смъртта на Калигула водихме някакъв подобен разговор. Накрая той заяви:

— А искаш ли аз да ти кажа нещо за тебе самия?

— Няма нужда — отвърнах, — аз съм официалният глупак и смешник на двореца.

— Тъй да е — каза той, — но има глупци, които се преструват на мъдри, и мъдреци, които се преструват на глупаци, а ти си първият случай, в който се срещам с глупак, който се преструва на глупак. И ще дойде ден, драги мой, в който ще осъзнаеш с какъв добродетелен евреин си имаш работа.

Когато Постум бе изпратен в изгнание, Ирод се привърза към Кастор, сина на чичо ми Тиберий, и двамата се прочуха като най-буйните младежи в града. Пиеха непрестанно и ако онова, което се разправяше за тях, бе вярно, прекарваха по-голяма част от нощите си в промъкване и прескачане през прозорци и в разправии с нощни пазачи, с ревниви съпрузи и разгневени отци на добродетелни семейства. Ирод наследи доста пари от дядо си, който почина, когато той беше шестгодишен, но щом ги получи, набързо им видя сметката. А после започна да заема. Заемаше отначало от благородните си приятели и от мене естествено, и то така нехайно, че сетне беше трудно да си ги поискаш. Като изчерпа кредита си в тази посока, започна да заема от богати конници, които се ласкаеха да му помагат заради близостта му с единствения син на императора; а когато и те започнаха да го притесняват за задълженията му, отнесе се до освобожденците на Тиберий, които водеха императорските сметки, и ги подкупваше да му дават заеми от държавната хазна. Имаше готова версия за предстоящото си забогатяване — уж му били обещали не знам кое си източно царство или пък щял да наследи не знам колко си стотици хиляди златици от някакъв си стар сенатор, който бил на смъртно легло. Но накрая, когато беше около трийсет и три годишен, започна да изгребва дъното на своята находчивост; а сетне, като умря Кастор (отровен от съпругата си, сестра ми Ливила, както научихме няколко години по-късно), принуди се да офейка от кредиторите си. Сигурно щеше да се обърне към самия Тиберий за помощ, но Тиберий бе направил публично изявление в смисъл, че не желаел да види пред очите си ни един от приятелите на покойния си син „от страх да не се разчопли мъката му“. А това означаваше всъщност, че ги подозираше в участие в заговора за собственото му убийство, организиран уж от Кастор, както го бе убедил Сеян, неговият пръв министър.