Читать «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)» онлайн - страница 343

Вятърът отнесе кораба ми чак от съсипаната Троя към киконийския бряг.

Но следващият стих беше много по-верен и също тъй омировски:

Смело слизайки по бреговете тук и там, открих хубав град; плячкосах го и всичките мъже избих.

И щеше да накара Херкулес, който не е особено умен, да приеме думите му буквално, ако не беше някой, който придружаваше Клавдий — богиня Треска. Единствена тя от всички богове и богини в Рим бе напуснала своя храм и бе тръгнала с него. Тя каза следното:

— Той лъже. Аз мога да ти разкажа всичко за него, защото съм живяла с него дълги години. Роден е в Лион, съгражданин на Марк. Да, истински келт, роден на шестнайсетата миля от Виенна: затова и превзе Рим, като всеки истински келт. Давам ти честната си дума, че е роден в Лион — вярвам, че знаеш Лион? То е мястото, където Лицин беше цар дълго време. Не може да не знаеш Лион, в твоите странствания ти си изминал повече път, отколкото всеки носач. И сигурно знаеш, че от Лицианския Ксант до Рона е далеч.

Това раздразни Клавдий и той даде воля на гнева си с най-силния рев, на който бе способен. Никой не можа да разбере какво точно е казал, но всъщност той нареждаше богиня Треска да се отведе и направи познатия жест с треперещата си ръка (която бе всякога устойчива за това, макар да не я биваше за нищо друго) да й се отсече главата. От вниманието, което се обърна на тази негова заповед, би могло да се сметне, че присъствуващите наоколо са личните му освобожденци.

Херкулес рече:

— А сега чуй ме, стига си се правил на глупак. Знаеш ли къде се намираш? Тук мишките гризат дупки в желязото, така е тук. Затова започвай да разправяш историята си поред, иначе ще изсипя глупостите през една дупка от върха на славата ти.

За да уплаши Клавдий още повече, той застана в театрална поза и започна да реди следните редове:

По-бързо! Истината казвай ти: Отде си? И защо? Но не лъжи, ако не искаш да умреш веднага от тази яка, жилава тояга, която смазала е не една омразна, тъпа царствена глава. (Какво? По-ясно! Нищо не разбирам.) Глава такава где ли се намира? И има ли подобен град, където такива уроди търпи небето? Но чакай! Да, за нещо се досетих, то беше май при подвига десети. (На запад бях потеглил с намерение да донеса — поел бях задължение — до Гърция вола безсловесен на Герион, гиганта трителесен.) Изправих се пред хълм голям тогава — когато Слънчевият бог изгрява, най-първо него сигурно съзира. Туй място, ясно помня, се намира там, дето буйната, пенлива Рона се среща с плитката и жалка Сона. Град има между тях. Кажи, да знам: на него ли дължиш ти своя срам?

Изрече всичко с много жар и вдъхновение, но въпреки това му липсваше самоувереност и се страхуваше да не му се присмеят. Обаче Клавдий, осъзнавайки, че пред него стои такъв голям герой като Херкулес, промени държането си и взе да разбира, че онова, което казва тук, няма същата сила като в Рим; че петелът всъщност е петел само на собственото си бунище. Затова ето какво изрече или поне какво разбраха да казва: