Читать «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)» онлайн - страница 344

— О, Херкулесе, най-храбрият от всички богове, аз се надявах, че ще застанеш на моя страна; и когато другите божества ще ми поискат някой да ме препоръча, ти ще си личността, която ще назова. Но ти ме познаваш отлично всъщност, нали? Спомни си. Аз съм оня, който отсъждаше по делата пред твоя храм ден след ден, дори през юли и август, най-горещите месеци на годината. Знаеш колко тежки часове прекарах там да слушам адвокатите да се надприказват от сутрин до късна нощ. Ако ти им беше паднал в ръцете, макар да си най-силен сред силните, уверен съм, че щеше да предпочетеш пак да чистиш авгиевите обори. Убеден съм, че съм почистил повече мръсни канали от теб самия. Ала понеже искам…

(Тук липсват няколко страници. Група от богове, всички в един глас, се обръщат към Херкулес: той насилствено е въвел Клавдий, когото е признал за юнак, в Небесния Сенат.)

— …Веднъж дори ти нахълта в Подземния свят и отнесе на гърба си Цербер: нищо чудно, че се вмъкна и в този Сенат. Няма врати, заключени за тебе.

— Кажи ни само, какъв бог искаш да направим от този човек? Не е възможно да стане бог в епикурейския смисъл на думата, защото Диоген Лаерций казва: „Богът е благословен и неподкупен и нито се тревожи, нито причинява тревоги другиму.“ Колкото до стоически бог, този бог според Варон е едно съвършено кръгло цяло — всъщност съвсем кръгло, без глава и без полови органи. Не може да бъде такъв.

— Защо да не може? Ако ме питате, в него има нещо от стоическия бог: той няма глава, нито сърце.

— Не, кълна се, че дори към Сатурн да бе отправил тази си молба вместо към Юпитер, не би могла да се изпълни — макар, когато беше жив, да празнуваше празника на Сатурн през цялата година, същински император на Сатурналиите.

— А да не мислиш, че Юпитер ще го задоволи, Юпитер, когото той едва не обвини в кръвосмешение? Имам пред вид, че уби зетя му Силан само защото Силан имаше сестра, най-приятното момиче на света, която всички наричаха царица Венера, но той предпочиташе да я зове Юнона.

Клавдий се обади:

— Да, защо го направи? Искам да знам защо. Наистина собствената му сестра!

— Погледни в книгите, глупчо! Не знаеш ли, че можеш да легнеш с полусестра си в Атина, а в Александрия тя може да ти бъде и цяла сестра?

— Виж, в Рим — каза Клавдий — мишките са си само мишки. Те ядат храна…

— Нима този иска на кошничар кошници да продава? Той не знае какво става в собствената му спалня!

— А сега „управлява скритите селения на Небесата“ и иска да стане бог.

— Какво, бог ли? Май не му стига храмът му в Британия, където диваците го обожават и смирено го молят: „Всевишни Глупако, имай милост над нас!“

Юпитер се сети, че на сенаторите не се позволява да водят разисквания, когато сред тях има външни хора.

— Сенатори — каза той, — разреших ви да разпитате тази личност, но от шума, който вдигате, всеки ще сметне, че тук не е друго, а просто тържище. Моля, съблюдавайте правилника за вътрешния ред. Не знам коя е тази личност, но представяте ли си какво ще си помисли за нас?