Читать «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)» онлайн - страница 341

На две небето Феб бе разделил и уморен, подръпна той юздите — напред, в нощта; по склона на деня великото сияние се хлъзна.

По това време Клавдий започна да си изпуща дъха, но не можа да доведе работата докрай. Затова Меркурий, който всякога се бе забавлявал с остроумието на Клавдий, дръпна настрана трите богини на Съдбата и им рече:

— Смятам, уважаеми, че проявявате голяма жестокост, като оставяте бедния човечец да се мъчи така. Нима на мъките му няма да се сложи край? Станаха вече шейсет и четири години, откак едва си поема дъх, за да живее. Нима се сърдите на него или пък на Рим? Моля, позволете на астролозите поне веднъж да излязат прави: откакто е станал император, те го определят за погребение редовно всеки месец. Но не можем да ги виним, че невярно са определили часа на раждането му, защото все още никой не е уверен дали всъщност се е родил, или не е. Започвай, Клото:

Убий го и вместо него по-достоен възцари!

Клото отвърна:

— Щеше ми се да му дам още малко живот, достатъчно време, за да превърне в римски граждани малцината чужденци, които остават: решил е, разбираш ли, да види целия свят облечен в бялата тога — Гърция, Франция, Испания, дори Британия. Но ако ти смяташ, че трябва да се запазят няколко чужденци за разплод и ако наистина ми нареждаш да му сложа края, така да бъде.

Тя отвори ковчежето си и извади три вретена: едно за Авгурин, едно за Баба и третото за Клавдий.

— Тези ще трябва да умрат в същата година, близо един след друг, защото не искам да го оставя да тръгне без дружина: ще бъде несправедливо изведнъж да го пуснем сам, след като всякога е имало хиляди да маршируват пред него и да се влачат подире му и да се тълпят от двете му страни. Ще бъде доволен да има тези двама другари за придружители.

И Клото заговори, а в туй време омразното вретено завъртя се и нишката житейска на глупака започна да навива, но я скъса. Тогаз Лахезис — с вчесани къдрици, с венец от лаври на челото чисто — откъсна ново руно бяло вълна, която под ръката й щастлива цвета смени. Сестрите и се чудят — не вълна, а конец от чисто злато и дипли се той век след век, безкрайни. Те с радост теглят вълната чудесна, на работата си се наслаждават. Но, да, конецът се преде самичък, без никакво усилие за тях. И докато вретеното върти се, сребристият конец се все навива. расте неспирно той, расте и става по-дълъг от живота на Титон (съпругът на Аврора), надминава годните и на старика Нестор. И Феб е тук и с весел глас им пее, пригласяйки със звучната си лира, догдето те работят. Тъй помага по-леко работата да върви. Сестрите не усещат, че предат — омаяни от сладостните звуци, от песента на своя брат голям, изпридат повече, отколко нявга са прели за обречените смъртни, И Феб извиква: „Нека тъй да бъде, сестрици мои! Ни една година не вземайте от тоз живот прославен, защото оня, чийто жизнен път сега предете — моят славен двойник, — не ми отстъпва в нищо: нито в хубост, ни в доброта, ни в сладост на гласа.“ Това е оня, който ще открие нов златен век; забраната ще счупи, заключила устата на закона. Той Луфицер е, който в миг прогонва по-дребните звезди от небосклона, или Хесперус, който ярко грейва, щом другите звезди се пак завърнат. Или пък не — самото Слънце той е, което иде всеки път, когато Зората — тази румена богиня — разпръсне сенките с лъчите първи, самото Слънце с блеснало лице, сияещо над цялата земя, от мрачната тъмница полетяло на чудната си златна колесница. Самото слънце е НЕРОН и Рим НЕРОН възторжено ще съзерцава; с очи, от блясъка му заслепени, ще гледа Рим лицето, озарено от царствено величие, косите, по шията красива разпилени.