Читать «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)» онлайн - страница 342

Аполон млъкна. Но Лахезис, която също обича хубавите мъже, продължи да преде и отпусна още много години на Нерон като личен подарък от нея.

Що се отнася до Клавдий, те казват на всички:

Възрадвайте се и от тези зали не го пропъждайте със думи хулни.

И наистина най-сетне той изпусна дъх, а това бе краят и на старата преструвка, че е бил жив. (Почина, докато слушаше представлението на някакви смешници, тъй че сега ви е ясно по какви причини не обичам тази професия.) Последните думи, които промълви на този свят, последваха веднага след един ужасен шум, издаден от онази част на тялото му, с която той всякога разговаряше с готовност. Те бяха:

— О, Небеса, аз май че се изплесках!

Дали е било тъй наистина, или не, не мога да кажа: но всички твърдят, че той всякога е оплесквал нещата.

Ще бъде чисто губене на време да разправям какво се случи след това на земята. Всички знаете какво. Никой не забравя собственото си щастие, тъй че няма опасност да забравите всенародния изблик на радост, който последва вестта за смъртта на Клавдий. Но нека ви разправя какво стана на Небето; и ако не ми вярвате, тук е моят доносник и той ще потвърди. Първо, известиха на Юпитер, че на портите чака човек, височък мъж с бяла коса; изглежда, изричал някакви заплахи, защото непрестанно клател глава; а като пристъпял, провлачвал си дясната нога. Запитали го откъде е, а той отвърнал нервно и объркано, не познали и на какъв език приказва. Не бил нито латински, нито гръцки, нито коя да е позната реч. Юпитер каза на Херкулес, който на времето беше пребродил цялата земя и познаваше всички народи, да отиде и да разбере откъде е странникът. Херкулес отиде и макар да не се бе уплашил от най-страшните чудовища на земята, наистина се стресна от вида на това непознато същество, със странна походка и с хриплив, неразбираем глас, което не приличаше на ни едно земно животно, а напомняше на странен воден звяр. Херкулес си помисли, че започва тринадесетият му подвиг. Но като се вгледа по-внимателно, реши, че това ще да е някакъв човек. Приближи до него и зададе въпроса, обичаен за всеки грък:

Най-почитаеми страннико, нека сега те попитам, името как ти е, чий син си, отде си тръгнал да скиташ?

Клавдий се зарадва, че е сред начетени хора. Надяваше се да намери някаква ниша в Небето за историческите си съчинения. Затова отвърна с друг цитат, пак от Омир, който разкриваше факта, че той е Клавдий Цезар: