Читать «Феникс върху меча» онлайн - страница 4

Дрехите му бяха от скъпа тъкан, но просто ушити. На главата си нямаше обръч или друго украшение и черната му квадратно оформена грива бе задържана само от сребърно-тъкана лента над челото.

Той остави златния писец, с който досега бе грижливо писал по намазани с восък плочки и спря със завист изгарящия поглед на сините си очи върху мъжа пред себе си. Последният в момента се занимаваше със собствените си проблеми, защото разсеяно подсвиркваше, оправяйки дантелите върху позлатената си броня — доста необикновено занимание, още повече в присъствието на един крал.

— Просперо — обади се мъжът зад масата, — тези светски грижи ме изморяват повече от всички битки, в които съм участвал.

— Всичко това е част от играта, Конан — отговори тъмно-окият поатейниец. — Ти си крал и трябва да играеш ролята си.

— Как бих искал да мога да дойда с тебе до Немедия — промълви Конан със завист. — Сякаш векове изминаха откакто съм стискал кон между краката си, но Публий твърди, че делата тук, в града, изисквали присъствието ми. Проклет да е!

Когато съборих старата династия — продължи той, с онази фамилиарност, която съществуваше само между поатейниеца и него, — това се оказа доста лесно, макар тогава да ми се струваше трудна работа. Като обръщам сега поглед към дивия път, който съм следвал, всички онези дни на мъки, интриги, убийства и горест сега ми се струват като блян.

Но моите блянове не стигаха далече, Просперо. Когато крал Нумедид се просна мъртъв в краката ми и аз сграбчих короната от главата му за да я поставя на своята, аз бях стигнал до границата на своите мечти. Имах готовност да взема короната, но не и да я задържа. В онези отминали дни на свободата, всичко от което имах нужда бе остър меч и прав път към враговете ми. Сега пътищата не са така прави и мечът ми е безполезен.

Когато свалих от трона Нумедид, тогава аз бях Освободителя, а сега те плюят върху сянката ми. Поставили са статуя на тази свиня в храма на Митра и хората отиват за да хленчат пред нея, възхвалявайки я като свят символ на монарха, който е намерил смъртта си от окървавените ръце на един варварин. Като предвождах армиите й към победи като наемник, Аквилония не обръщаше внимание на факта, че бях чужденец, но сега вече не може да ми прости това.

И ето, сега те отиват в храма на Митра за да запалят благовония пред паметта на Нумедид — мъже, които неговият палач е осакатил и ослепил, мъже, чийто синове са загинали в неговите подземия, чийто съпруги и дъщери са били отвеждани в неговия харем. Капризни глупци!