Читать «Феникс върху меча» онлайн - страница 3

Стигиецът сви широките си рамене:

— Имаше време — каза той с нескривана горчивина, — когато и аз имах своите амбиции, в сравнение с които твоите са евтини и детински. Колко ниско съм паднал! Старите ми наставници и съперници наистина не биха повярвали на очите си, ако можеха да видят Тот-Амон, служителя на Пръстена да обслужва като някакъв роб един чуждоземец, при това обявен извън закона и да помага на дребните амбиции на барони и крале!

— Ти заложи на магии и мумии — отговори Аскаланте безгрижно. — Аз залагам на моята съобразителност и на моя меч.

— Разумът и меча са сламки срещу мъдростта на Мрака — изръмжа стигиецът и черните му очи блеснаха със заплашителен пламък. — Ако не бях загубил Пръстена, ролите ни щяха да бъдат разменени.

— Както и да е — отговори престъпникът нетърпеливо, — по гърба ти носиш следи от моя бич и най-вероятно ще продължаваш да ги носиш.

— Не бъди толкова сигурен! — зверската злоба на стигиеца проблясна с червени огънчета в очите му. — Някой ден, по някакъв начин аз отново ще намеря Пръстена и когато това стане, кълна се в змийските зъби на Сет, ти ще си платиш …

Разгневеният аквилонец рипна и тежко го удари през устата. Тот залитна и от устните му потече кръв.

— Ставаш прекалено нагъл, куче — изрева изгнаникът. — Бъди по-предпазлив, аз все още съм ти господар и знам твоята черна тайна. Хайде, качи се на покрива и извикай, че Аскаланте е в града и заговорничи срещу краля… ако смееш.

— Не смея — прошепна стигиецът, избърсвайки кръвта от устните си.

— Не смееш, разбира се — поусмихна се Аскаланте. — Защото ако аз умра в резултат на измама или предателство, един отшелник в южната пустиня ще научи и ще разчупи печата на манускрипта, който оставих при него. И като го прочете, ще се пръсне слух в Стигия, а в полунощ от юг ще задуха вятър. И къде ще скриеш главата си ти, Тот-Амон?

Робът потръпна и тъмното му лице стана пепелявосиво.

— Достатъчно! — безапелационно смени темата Аскаланте — Имам работа за тебе. Нямам доверие в Дион. Наредих му да се отправи към имението си извън града и да остане там, докато не свършим работата си тази вечер. Дебелият глупак така и не съумя да скрие безпокойството си пред краля днес. Последвай го на кон и ако не го настигнеш по пътя, продължи до имението му и остани с него там, докато не изпратим за него. Не го изпускай от погледа си. Той се е побъркал от страх и може да хукне нанякъде… може дори да се върне при Конан и да му разкрие заговора, с надежда, че така ще спаси кожата си. Върви!

Робът се поклони, прикривайки омразата в очите си и постъпи както му бе наредено. Аскаланте се обърна отново към чашата си с вино. Над върховете на кулите се надигаше утро, алено като кръв.

2

Когато бях боец под тътена на барабани по златен прах пристъпвах аз, по който път да хвана; Откакто станах крал, ме дебнат по петите и гледат как кинжал да ми забият във гърдите.

Пътя на кралете

Стаята беше голяма и богато украсена с пищни гоблени по лъскавите панели на стените, дебели килими на пода и висок таван, по който имаше изкусна резба и сребърни орнаменти. Зад маса от слонова кост, позлатена по ръбовете, седеше мъж, чийто широки рамене и обветрено лице не подхождаха на луксозната обстановка. Той изглеждаше повече част от слънцето, ветровете и планините. И найлекото му помръдване издаваше стоманени мускули, ясна глава и координацията на един роден войн. Нямаше никаква поза или пресметливост в действията му. Той или беше в абсолютен покой — но застивайки като бронзова статуя — или бе в действие, но не с припряни нервни движения, а с котешка пъргавина и бързина, която замъгляваше погледа, опитал се да го проследи.